Най-новият филм на Радослав
Спасов „Живи
комини” (награди за най-добра
второстепенна женска и мъжка роли и за
музика на кинофестивала „Златна роза”)
отвежда зрителя в планинско село,
обитавано от столични интелектуалци.
След смъртта си един от тях, бохем и
шегаджия, оставя сценарий за погребението
си и видеозаписи, с които го режисира.
Купил е и място в гробището, където обаче
се натъкват на скала... Междувременно в
кръчмата от екрана текат неговите
изповеди и шеги и скръбната церемония
неусетно прераства във веселие. Филм
за любовта, която човек оставя и след
себе си.
„Живи комини” е сниман в
живописното село Ковачевица, а прототипи
на героите са действително съществуващи
личности и с помощта на черти от техните
характери режисьорът рисува картина
на едно отминало време, което хората
помнят с различни ценности, морал,
взаимоотношения, приятелство и силна
любов.
Филмът е с участието на
актьорите Ивайло Христов, Мария Коцева,
Никола Додов, Валентин Ганев, Иван Савов,
Бистра Кечеджиева–Кунчева, Димитър
Коцев – Шошо, Борислав Чучков, Христо
Бойчев, Ангелина Славова, Илиана Китанова,
Рая Пеева, Николай Урумов и др. Оператори
са Кирил Проданов и Делян Георгиев,
музиката е дело на Веселин Митев. „ЖИВИ
КОМИНИ” е продукция на Дрийм тийм филмс
ООД – Евтим Милошев, Иван Спасов, Габриел
Георгиев, с подкрепата на ИА „НФЦ“.
Радослав Спасов е оператор,
сценарист и режисьор. Завършва ВГИК,
Москва. Оператор е на 26 филма, сред които
култовите „Авантаж”, „Лачените обувки
на незнайния воин”, „Мера според мера”,
„Време разделно”, „А сега накъде“,
„Мъжки времена“, „Вилна зона” и много
други. Режисьор е на „Сирна неделя”
(1993), „Откраднати очи” (2005), „Пеещите
обувки” (2016) и „Живи комини” (2018). Носител
е на многобройни национални и международни
награди.
„Търся отговор на различни
въпроси, или по-точно ги задавам – какво
става с нас сега, когато сме вече де юре
европейци? Опитваме ли се да се съизмерим
с различна ценностна система, губим ли
нещо от своята в този процес на приобщаване
към досега забраненото или чуждото?
Впрочем всички филми, на които съм
режисьор, изследват влиянието върху
нашата духовност и морал на политически,
етнически и социални катаклизми. „Сирна
неделя“ е филм за вътрешните поражения
върху личността в опит да се впише в
системата на авторитарната държава. В
„Откраднати очи“ героите ми са от два
етноса – тя е туркиня водач на протест,
той – войник от специалните части,
използвани по време на така наречения
„възродителен процес“. Имат общ грях
– невинна жертва и заедно преминават
през лабиринта на изкуплението. „Пеещите
обувки“ може би има елементи на епос.
Образът на главната героиня е изграден
върху някои мотиви от живота и кариерата
на певицата Леа Иванова. Тя преодолява
изпитанията, които времето ù налага,
преминава през няколко епохи, запазвайки
своето житейско и творческо кредо. Това
е филм за оцеляването на таланта във
водовъртежа на политическите промени...”
Радослав Спасов в интервю за
„АРТизанин” АРЕНА
|