Всяка книга си има история, а историята на най-новата биографична книга за Л. Живкова започва от идеята за сценарий за филм през 2009 г. Следва усилна проучвателна работа с архивни, фото- и други документални материали. В свое интервю Иво Милев уточнява: „Имах възможността да работя с целия служебен архив на Людмила Живкова, включващ неизброим масив от документи, кореспонденция, стенографски записи от срещи и заседания, разработка на проекти, вътрешни доклади и отчети. Тя например е съставяла подробни отчети за всяка своя командировка, и съдейки по стила й, те са писани лично от нея като ръководител на Комитета за култура или Министерството на културата...”

Всяка глава носи пулса на времето и колосалната енергия на самата Людмила Живкова. Четейки, търсехме „габровската връзка” в текста. В книгата е отделено място на един много важен момент от развитието на Дома, свързан с решаващата роля на Живкова: „На заседание на Председателството на 12 юли 1977 г се взема решение за превръщането на Дома на хумора и сатирата в национален институт и преработка на архитектурния проект за изграждане на сградата на Дома, като бъде разширен с оглед на новия му статут.

Домът на хумора и сатирата в Габрово е създаден през 1972 г. като изцяло местна инициатива благодарение на неуморните усилия на габровеца Стефан Фъртунов, който още от средата на 60-те години си поставил амбициозната задача да превърне Габрово в „столица” на българския хумор, а защо не и на световния...Домът няма все още своя собствена сграда. С такава ще се сдобие през 1975 г. в реконструираната кожухарска фабрика на братя Калпазанови и благодарение и на личната ангажираност на Людмила Живкова ще се превърне в образцов за времето си културен обект.” (с.476) 

По-нататък е отделено място на Комплексната програма за развитието на Дома като уникален национален културен институт в периода 1978-1985 г. Тя предвижда той да бъде изграден като „мощен специализиран” културен институт.” (с.477). Пак там четем за предложението на Людмила за поставяне на паметник на Чарли Чаплин в планувания Парк към Дома.

Спряхме се само на два цитата, свързани с Габрово и Дома на хумора и сатирата. С тях далеч не се изчерпва „габровското присъствие”. Книгата дава изключително богат материал за времето, в което сме живяли и за големите личности в него. Тези 735 страници текст и снимки пораждат у читателя много въпроси. Може би срещата с автора на 23 януари ще ни даде някои отговори.

АРЕНА