|
Бих казал, че преводачът Огнян Стамболиев е пристрастен
почитател на световноизвестния драматург и белетрист Матей Вишниек / род. 1956/.
Досега е превел няколко десетки негови пиеси, сборник стихове и четири романа.
Пристрастието му показва определен естетически критерий за измеренията в
днешната световна литература. Открива ги категорично в творчеството на
дисидента Вишниек, признат от критиката като „новия Йонеско”. Допадат му стила,
идеите и начина на пресътворяване на проблемите на света от този забележителен
автор и затова всяка негова нова книга той бърза да представи на нашия читател.
При на това на един богат, гъвкав и изразителен български език, достоен за този
голям майстор на словото.
Най- новият
превод от тази поредица е на „Търговецът на начала на романи“, книга, удостоена
с Голямата награда за Европейски роман
на името на Жан Моне през 2016 г. . Високата оценка световна показва, че Вишниек попада в най- точния и актуален път
на писането на художествена проза, показва
че с идеите си в него е оформил многостранна
картина на личността на писателя в
съвременния свят. Бих искал
да подчертая, че това не е роман за приятно четене, за удоволствие, а четиво, изискващо, както интелектуално
напрежение, така и определена литературна подготовка, с която да се разчетат
множеството метафорични знаци в това особено повествование. Романът е всъщност
един наратив от фрагменти. Обединени в
своята сюжетна, но определено нелинеарна, последователност, те образуват голямата
метафора, тук с подчертано символен характер. Всъщност, Матей Вишниек още в
„Планираният хаос“ доказа, че умее да
изгражда крупни метафори на света в произведенията си. В този роман това беше
съвременното обществото, метафорично пресъздадено като взрив на консуматорска и
информативно- медийна технологична енергия.
В „Търговецът на начала на романи“ голямата метафора е
животът на писателя като симбиоза на лично-творческа, но и на социална
реализация. Матей Вишниек проследява натрупването на различни житейски епизоди при писането на един млад писател на нов роман. И вече началната фраза
на този роман се явява онзи взрив на
енергия от мисли и чувства, който дава камертона на потичането на мислите и
емоциите на автора в следващите редове на творбата. Намирането на първата фраза
е сякаш онази панацея, след която творбата се пише почти сама. Ненапразно в романа си Вишниек цитира началата на различни
знаменити световни романи на големи писатели,
на които именно се помни тази първа начална фраза. В творбата
става дума за една агенция в Париж, която се занимава с това да подпомогне
писателите в намиране на тази първа фраза. Но в крайна сметка това се явява не
технологичен способ. Самият герой в
протежението на романа ни дава чрез формата на фрагмента различните свои
преживявания в любовта (мадмоазел Ри), в
семейството си (присъствието на брата Виктор), във сложните му отношение с
писателите от тоталитарна Румъния, и най-после взаимоотношенията му със
студенината и отчуждеността на компютъра като своеобразен инструмент, който
хладно и бездушно отбелязва всички
преживявания на писателя. В това животооописание се вплитат и ескизи от
съвсем други сюжети, в които се разкрива самотата и отчуждеността на индивида. Тези странични
фрагменти напомнят атмосферата на творбата на Франц Кафка „Процесът“.
Така романът на Вишниек става интелектуален ребус, в който читателят чрез
силата на абстрактно- философското си мислене
трябва да сглоби голямата метафора на творческата мисъл на автора- герой. Получава се така, че творбата се пише
в съзнанието на писателя чрез докосването
до различните рани, нанесени му от днешният свят. Накрая младият писател,
все пак, намира и написва така мечтаната първа, начална фраза. Тя се явява на
белия лист след дълго натрупваните и разказани в различна форма (проза,
стихове, абсурд) различни житейски знаци в съзнанието на писателя. Авторът чрез
фрагмента ги поднася в тяхната съвсем кондензирана форма. Катарзисът на
читателя настъпва именно след изричането на тази намерена първа фраза, защото
заедно с Вишниек е извървял житейската
голгота на пътя на един писател към
написването на голямото произведение.
Романът на Матей Вишниек носи всички белези на
постмодерната проза, отличаваща се с
фрагментарност в изграждане на наратива ; със заличаване структурата на
традиционния сюжет; с хладна, някак рационално- отчуждена, дисекция на
вътрешния свят на героя, който се лута в съвременния свят между бездушието на модерни
технологии и, уви, твърде помръкналите нравствени ценности. Изградения ребус в
този роман в крайна сметка ражда и
мъчителният път на твореца в раждането
на една творба. В нея именно първата фраза се явява изригването, подтика,
началото на стихията на раждането на света на творбата. А то е всъщност
спонтанният вик от прекомерно натрупаните рани в душата на писателя от сложните
проблеми на света, в който живеем. И постмодерния роман се явява неговата
най-точна форма за изразяване. Един крайно интересен роман, който не се чете на
един дъх, а на бавни глътки, защото
всеки фрагмент все повече ни отвежда в глъбините на една сложна душевност.
Матей Вишниек.
Търговецът на начала на романи. Превод Огнян Стамболиев.“Гея-Либрис“,2018.
Крум Гергицов АРЕНА
|
RSS новини
