Българската православна църква почита днес паметта на Св.
Великомъченик Димитрий Мироточец - в разговорната реч празникът се нарича
Димитровден. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света
на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.
В народния календар празникът на Св. Димитър бележи
поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ
срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият
сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври
завършва традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите
сезонни работници - пастири и ратаи. Затова и празникът на Св. Димитър се
нарича още Разпус. На Димитровден се е прието на трапезата да има ястия от
птици и зеленчуци.
Християнската история, счита че Св. Димитрий се е родил в
трети век в Солун, където баща му е бил градоначалник. Той тайно е вярвал в
Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време
имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите в дома
си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св.
Богородица. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите
го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус
Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си
Димитрий наследил голямо богатство.
Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески
нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно
българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на
небесния стратег Св. Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от
древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го
почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил
проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври
306 г.
Имен ден: Димитър, Димитрина, Митка, Митко, Митра, Митьо,
Димо, Димчо, Димка, Димaнa
АРЕНА
|