„ТЪГА ЗА ПРОФЕСОРА” – АНКЕТА НА
СПИСАНИЕ ”ТЕАТЪР”
ПРОФ. ПЛАМЕН МАРКОВ, режисьор,
театрален педагог:
-
С неортодоксалността си. С иронията
си.
-
Европа.
-
Във взискателността си.
- Постоянно движение.
Професорът се променяше с времето и
променяше идеите си.
-
Не съвсем. Саморазвиваща се.
-
За високите истини. За възвишените
истини. За истината на хармонията. За
истината на общуването
ЖОРЕТА НИКОЛОВА, актриса:
-
С интелигентност, ерудиция,
познаване на световния театър, култура,
дълбока, някак си родова, интерес и
любопитство, жив, млад дух.
-
Не помня нищо конкретно, помня
колко енергичен беше, колко обичаше
театъра и ни зарази с тази обич, широтата
на възгледите му, вкуса. Вкус се възпитава
трудно. Той работеше за това, както и
да ни създаде критерии, да можем да
отличим доброто от низкото, евтиното,
знаеше колко важно е. Изобщо личностно
ни изграждаше, а, според мен, това е
Същностното занимание.
-
В пристрастията си. Винаги имаше
такива.
-
Оформяне на личности.
-
Не знам каква беше неговата система,
по- скоро нямаше такава. Беше твърде
разкрепостен, развит, цивилизован
човек, за да стои в система. Оспорваше
сам собствените си истини, можеше да
се отказва от тях, да ги преосмисля.
Беше умен, с чувство за хумор и самоирония,
широк.
-
Не знам, мога само да гадая. Обичам
го и съм горда, че съм му ученичка.
ДИМИТЪР ГОРАНОВ, актьор:
-
Ерудиция, вкус, дълбочина.
-
Отвори една врата в едно затворено
пространство на някакви измислени
ограничения и през тази врата вкара
нови, неочаквани идеи, някои от тях
донесени от европейския и световен
театър.
-
В търсене на критерии, в правене
на умен, многопластов, задълбочен
театър. А и кино. Изследване на сложни,
нееднозначни взаимоотношения,
нееднопланови характери, отговори
пълни със съмнения, въпроси, които нямат
точни отговори.
-
Нямам самочувствието да определям
стила му, мога да нахвърля част от
неговата „учоба“, която аз съм разбрал
и приел. Учеше ни да стигнем до същността
на актьорската професия, да стъпим на
основата, да се научим на правилата, да
репетираме и играем страстно, пълнокръвно,
плътно, да търсим постоянно и да не се
оставяме на постигнатото и лесното.
Учеше ни, че актьорската професия е
страдание, неимоверно усилие, изхабяване,
раздаване. Носеше ни постоянна и огромна
информация за култура, театри, филми,
жанрове, стилове, нови посоки, мъдрост
от сценичния и реалния живот, познанства
с големи европейски и световни творци
и т.н. Желаеше да види у нас покритие
между актьора и личността, но твърдеше,
че това е чудо.
-
Би трябвало, но едва ли, в България
откривателите са повече от последователите.
А първото условие да си откривател е
необразоваността.
-
Вероятно за тази, която не можеше
да намери. Вероятно тя беше неговия
Годо.
НИКОЛАЙ СТАНЧЕВ, актьор:
-
Ерудит, изключителен естет с
безупречен вкус.
-
Естетика. Изключителен принос във
взаимоотношенията на сцената.
-
В това да си честен и отдаден на
професията на 100% , излизайки на сцената.
В това, че шансът ти е винаги да си не
добър, а изключително добър в това,
което работиш всеки ден, свързано с
професията ти.
-
„Театърът е такъв какъвто се
изгражда от хората на театъра. Той не
може да бъде по-умен и културен от тях,
нито по извисен или по-талантлив.
Зрителите са консуматори и приемат
каквото им се предлага. И на кого. Да,
на кого! В противен случай, кой ще бъде
виновен, ако все повече се задоволяват
апетитите на пошлостта.” Думи на
Професора Да той създаде у нас
непримиримост към пошлостта. Това,
разбира се, е една малка част от всичко,
на което ни научи.
-
Лично бих казал, че неговата система
на обучение при мен се оказа безупречна.
Да, устойчива е.
-
„Любовта, без която не пониква
житния класец, птичките не запяват,
вимето не налива мляко, не тръгва
студената и бездушна машина. Без тази
обич един към друг ще загинем, ще се
самоунищожим.“ Островски, „Тъга за
истина“. За истината във взаимоотношенията
тъгуваше ПРОФЕСОРА
САШКА БРАТАНОВА, актриса:
-
Аристократизъм, вкус, деликатност,
многопластовост, никога елементарност.
-
Според мен полифония.
-
Да изисква истината.
-
Да мислим и действаме заедно.
-
За съжаление него го няма и само
чрез нас – неговите ученици, може да
се види и дано се вижда.
-
Не харесваше елементарната продажба
на известността.
НИКОЛАЙ АНТОНОВ, актьор:
-
С висока духовност, енциклопедична,
театрална ерудираност, театрална
информираност, естетика и вкус.
-
Тъй като професор Островски
ползваше много езици, той внесе от
световния театър новаторството на
Гротовски, на Брехт, на Питър Брук. И
преведе на нашата сцена театъра на
абсурда, на Бекет, на Йонеско. Но преди
всичко въведе и системата на К. С.
Станиславски.
-
Професор Островски беше последователен
в борбата си с пошлостта и принизяването
на театралното изкуство. В своето
уникално трудолюбие, в стремежа си към
нови и нови познания, последователен
беше и в огромната си любов към изкуството
и своите ученици.
-
Като педагог професор Островски
умееше да подхожда към всеки студент
индивидуално. И с личния си пример да
развива таланта, възможностите и
театралната дисциплина на учениците
си. Това включваше също вкус, естетика,
любов към театъра и отговорност към
хората. Учениците на професора знаеха,
че един актьор цял живот трябва да се
учи и развива. До перфекционизъм в
изследване богатството на човешкия
дух.
-
Системата на професора е крайно
необходима на днешния съвременен
театър, защото възпитава устойчив стил
и неповторим вкус. И трайна любов към
хората и живота.
-
Мисля, че професорът изискваше от
своите актьори и ученици висок морал,
доблест и рицарска чест. Неговият театър
беше бариера срещу простащината,
полуинтелигентщината и грубостта. И с
огромна тъга откриваше, че е много,
много трудно да се търси истината на
сцената, когато в живота тя е разпъната
на кръст. Защото професор Островски
беше идеалист, един от най-обаятелните
идеалисти на нашето време, който вярваше,
че изкуството ще направи хората по-добри
и по-умни. И тази светла негова вяра
горчиво се сблъска с истината на живота,
пораждайки тъга и любов. (”Т”)
|