Българите категорично не
оправдават домашно насилие или подчинена
роля на жената, но и не са въодушевени
от идеята за социални роли около половете.
Темите на Истанбулската конвенция
по-скоро разделят обществото ни, макар
и без да се стига до крайности.
Изводите са от поредния бърз
телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“,
проведен сред 801 души на възраст 18 г.+ по
специална панелна методика, която
осигурява надеждност на данните. Сондажът
е проведен на 15 и 16 януари. Абсолютна
максимална грешка е ± 3.5 при 50% дялове.
50% от изследваните казват, че
когато става дума за пола на човек
най-важен е биологичният пол, а 38% -
казват, че най-важно е кой как се чувства.
Данните показват, че в обществото ни
няма крайности, но мненията съвсем не
са еднозначни.
В същото време обаче обществото
ни категорично отхвърля идеята, че
ролята на жената е подчинена. 89% не са
съгласни, че жената трябва да се подчинява
на мъжа, 10% са съгласни, а 1% се колебаят.
92% категорично отхвърлят, че мъжът може
да удря жената. 7% обаче са съгласни. 1%
не могат да отговорят.
Привържениците на ГЕРБ са в
по-голяма степен склонни да приемат
социалните аспекти на джендър ролите,
привържениците на Обединените патриоти,
БСП и ДПС – не. Очевидно, повдигната от
Патриотите тема, е вече възприета и от
симпатизантите на БСП. Привържениците
на ГЕРБ пък явно са възприели партийната
позиция в контраст с повечето останали.
Сред онези, които подкрепят
подчиненост или насилие над жените,
личат най-вече представители на
малцинствени групи. Разбира се, идеята
за превъзходство на мъжете се споделя
в по-висока степен именно от мъже.
Седемте процента, които
оправдават шамар за жените, са приблизително
равни на над 350 хиляди души. Подобни
числа бяха отчетени и преди две години
– в друго изследване на „Галъп
интернешънъл“. Дяловете на склонните
към подобни актове са категорично
малцинство, но явно не намаляват и този
проблем трябва сериозно да бъде анализиран
и решаван. АРЕНА
|