Проф. Кирил Стойчев от БАН говори по темата „Анализ на въздействието върху дейността при управление на риска за мащабни инфраструктури.“ Той коментира, че този вид анализ е познат в света от 40 години, а у нас за първи път е приложен към АЕЦ-Козлодуй преди 7 години. Проф. Стойчев обясни, че този вид анализ дава възможност да се предвидят последствията от прекъсването на дейността, важен елемент от управлението на риска. „Понякога този риск може да е минимален, но с големи последствия“, каза той и даде за пример заплахата, която стоеше пред „Дунарит“ за отнемане на лицензите му.

Друг интересен доклад относно защитата на обектите от критичната инфраструктура в трансграничния регион изнесе доц. Стефко Бурджиев.  Той запозна участниците в конференцията с критериите за определяне на инфраструктурите като критични и с основните заплахи, които стоят пред тях според националното законодателство и Директива 2008/114 ЕО на Света. За да бъде един обект европейска критична инфраструктура, той трябва да представлява заплаха за живота в териториите на поне две държави. Доц. Бурджиев посочи основните видове заплахи: антропогенни, природни и комбинирани. Сред антропогенните открои некомпетентната намеса на човека в природата и неправилните действия при строителството, чиито последствия се виждат при земетресения и наводнения.  Той, както и други лектори, обърнаха внимание и на заплахите от терористични актове.

За уязвимостта и рисковете при мащабни критични инфраструктури говори и румънският експерт д-р Митика Драгушин.от IFIN-HH.А колегата му от ARoTT д-р Габриел Владут обърна внимание на комуникационните планове и на работата с медиите при критични ситуации. Паул Костеа пък представи един съвременен метод за числено определяне на риска, наречен рисково счетоводство. 

Вниманието на аудиторията беше силно привлечено и от докладите на експерти от АЕЦ-Козлодуй, които представиха системите за защита на централата, нейния комуникационен план при нормална експлоатация и при активиране на аварийния план, мерките за информиране на персонала и населението. В своята презентация Николай Бонов подчерта, че в ядрената централа ежесекундно се следят 8 800 параметра и информацията за тях се подава към съответните институции. За да се изключи засечка, данните постъпват от различни системи, които са независи една от друга. В централата има 4 бариери на защита. Бонов съобщи, че след Фукушима са инсталирани нови съоръжения с по-висока степен на сигурност и са изготвени нови ръководства за управление при аварии. „Информацията, която изпращаме навън, е надежно защитена от хакери, освен това всички наши служители могат да я виждат, но нямат достъп да я манипулират. Нашата работа е напълно прозрачна, а системата за ранно оповестяване и предупреждение работи по много строги правила“ – каза Николай Бонов.

С оглед защитата на енергийните инфраструктури от природни бедствия, интерес предизвика и докладът на д-р Емил Кичев от АЕЦ- Козлодуй за поуките от аварията във Фукушима 6 години по-късно.

Конференцията се реализира по проект „Управление на риска при мащабни инфраструктури“ в румънско-българската трансгранична област“, финансиран по програма Interreg V-A Румъния – България. Затова на форума бяха представени още целите и дейностите на проекта. Резултатите, които се очакват да бъдат постигнати, са: изготвяне на комуникационни планове и симулационни процедури за мащабните инфраструктури, които ще бъдат използвани от техните мениджъри; на координиран план между румънските и български инфраструктури за устойчивост на риска; създаване на обучителни материали и предоставянето им на заинтересованите страни от частния и публичния сектор, вкл. поставянето им на специализирания сайт по проекта.. 

Проектът за управление на риска се изпълнява от консорциум с водещ партньор Националния институт по физика и ядрено инженерство „Хория Хулубей“ (Букурещ). Българсkи партньори са Русенски университет „Ангел Кънчев“и Бизнес иновационен център INNOBRIDGE. 

АРЕНА