За църковната роля на Червен, знаехме имената на четирима митрополити, започна своя разказ Стоян Йорданов. Предполага се през 1235 година, когато е възстановена независимата българска църква червен става митрополитски център. Това се потвърждава и от резултатите от проучванията. Има две митрополитски църкви, първата е от периода на второто българско царство и втората от ранния османски период. Църковното значение на града се потвърждава и от множеството малки, енорийски църкви. Предполага се,че са живеели около 10 – 12 000 души. За него период това е голямо население, допълни Йорданов.

Още в първите дни на проучването става ясно, че разкопаваната структурата е основа на църква – шестнадесета, разкрита до момента на територията на Средновековния Червен. Тя е разположена от едната страна на крепостната порта, с ширина от 6 метра и вероятна дължина – 13 метра. Размерите и начинът на градеж я отвеждат сред най-представителните храмове на територията на средновековния град. От северната страна на църковната постройка, както и в нейната вътрешност се разкриват четири гробни камери. Разкрити са множество фрагменти от стенописи в разнообразни цветови нюанси, които някога са украсявали стените на постройката. Вероятната датировка за храма е ХІV век.

Проучваната църква е описана в план на Карел Шкорпил, който я отразява и пише, че до входа има някакво голямо кулоподобно съоръжение, разказва археологът Стоян Йорданов. Именно това съоръжение ни доведе до тук и още първите дни установихме, че това е една изключително хубава църква.

Откриването на църква беше изненада за нас, каза Светлана Великова. Според предварителните данни, очаквахме да копаем проход с кула. Това което открихме до този момент е нейната притворна част и част от основното помещение на църквата. Голяма част от стенописите на тази сграда са фрагментирани и ги срещаме навсякъде. Те представят своеобразни цветови решения, които показват мотиви с графични изображения и флорални мотиви. Конструктивните решения също са любопитни, допълни Светлана Великова. Във входната част имаме денивелация и точно тук виждаме как подът, който е естествената скала, е внедрен в сградата.

Уникална е църквата за това че съществува точно тук на това място, нещо което не очаквахме, а това променя досегашните ни представи. Защо тази сграда е тук, защо е близо до основната пътека и накрая защо от едната и страна имаме стена – въпроси на които тепърва предстои да отговорим, сподели Великова.

На северната страна открихме човешки скелет в една гробна яма, разказа Великова. Има и още две-три погребения в основната част на църквата – нормална практика за погребване на монашеското население около църквата.

Средновековният град Червен е един от най-големите военно-административни, стопански и църковно културни центрове на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.). Когато достига своя връх в развитието си, територията му включва вътрешен град, разположен върху високо скално плато в извивка на река Русенски Лом и външен град, заемащ неговото подножие. Изцяло запазена е триетажната бойна кула на западната стена на градската цитадела. Градът израства като голямо търговско-занаятчийско средище, с развити железодобив, железообработване, златарство, строителни, художествени, битови и други занаяти. След 1235 година става седалище на Червенската митрополия. В околността му възникват много скални манастири.

Червен е археологически обект със значим принос в изучаването на средновековната българска култура. Началото на археологическото проучване е поставено през 1910/1911 г., а от 1961 година разкопки се провеждат всяка година. Разкрити са замък, крепостни стени, два подземни водоснабдителни прохода, църкви, обществено-административни сгради, много жилища и значими археологически находки. Национален археологически резерват от 1965 година.

АРЕНА