На 2 май Българската православна църква чества
Борисовден. Църквата прославя Св. Цар Борис - Михаил Покръстител на българския
народ. Борис, синът на кан Пресиан I (836-852) е роден през тридесетте години
на IX в. най-вероятно в столицата Плиска. Узрял за Христовата вяра, Борис търси
контакти със Западната църква, но в крайна сметка приема кръщението от Византия
през 864 г.
През 865 г. владетелят, подкрепян от водещите сили в столицата,
потушава жестоко избухналия в провинцията антихристиянски метеж. Верен на
идеята, че България е третата „велика сила" в тогавашна Европа, опасяващ
се и от чуждо проникване, Борис се стреми към създаването на самостоятелна
българска църква.
С ловка дипломация Борис-Михаил постига учредяването на
автономна архиепископия на заключителното заседание на Вселенския събор (4 март
870 г.), а пръв български духовен глава става Йосиф (Стефан). Архиепископията
има собствен диоцез, макар че йерархично е подчинена на Цариградската
патриаршия.
През 886 г. далновидният държавник взима под своя закрила
побягналите от Великоморавия Климент, Наум и Ангеларий, а след тях и други
ученици на светите братя - така делото на св.св. Кирил и Методий не само е
спасено, но се превръща в основа на старобългарската християнска цивилизация. В
духа на новата вяра, страдащ и от болест, св. Борис-Михаил се оттегля в
манастир (889 г.).
Действията на неговия първороден син Владимир-Расате
(889-893) се схващат като заплаха за Христовата вяра - оставащият в „старото
време" Владимир се опира на консервативните среди, които имат резерви към
политиката на княза-покръстител. Борис напуска манастира, сваля и ослепява
Владимир. Короната е дадена на Симеон, а столицата - преместена от Плиска във
Велики Преслав. Това окончателно скъсване с предхристиянското минало става по
решение на „народен събор" във Велики Преслав (893 г.).
Приема се, че на този събор е решено в администрацията и
църквата да бъде официално въведен старобългарският език. Старият княз се
завръща в манастира, където остава до смъртта си (2 май 907 г). Скоро след това
Св. Борис-Михаил е канонизиран от църквата. Може би най-известният му
средновековен стенописен портрет е от манастира „Св. Наум" на Охридското
езеро.
Празнуват всички с имена: Борис, Борислав, Борислава, Богорис,
Боряна АРЕНА
|