Ролята и мястото на Русе като водещ център на борбата за присъединяване на Южна Добруджа към България след Първата световна война показва изложба, която се открива тази вечер в 18 часа в зала „Русе” на Историческия музей.

Експозицията „Гласове от Русе за Добруджа” е посветена на 75-годишнината от връщането на Южна Добруджа към България.

Изложбата е създадена от архивните фондове на Регионален исторически музей – Русе. Тя беше представена за първи път на международната научна конференция „Добруджа – политика, общество, стопанство и култура (Х¬¬¬IX - XX в.)", която се проведе през септември в Тутракан и Добрич.

Русенският край е сред най-засегнатите региони на страната от клаузите на Букурещкия мирен договор от 28 юли (10 август) 1913 г. Това се отразява негативно върху стопанския живот – Русе губи позициите си като център на чуждестранния внос, спада и основния износ от зърнени храни.

В Добруджанското освободително движение реално се оформят два ръководни центъра - единият е в столицата, където легално се изявява добруджанска емиграция, а другият - в Русе, който е оперативен център на нелегалната дейност във вътрешността на Добруджа. Русенските добруджански дейци се превръщат в решаващ фактор при функционирането на ВДРО, чиято цел е противопоставяне на денационализацията в областта и възвръщане на Южна Добруджа към България.

Голяма част от архивите са на Иван Хаджииванов - председател на ВДРО от 1923 година, предоставени от внука му Иван Хаджииванов. С протокол от 24 декември 1945 г. Гражданското отделение на Русенския областен съд го обявява за „безследно изчезнал по време на смут около 30 септември 1944 г.“, като предполагаемата му смърт се приема, че е настъпила на същата дата.

В изложбата са представени нови документи от Архива на МВР, Държавен архив - Русе, както и от фонда на Русенския исторически музей – печат и знаме на ВДРО, оръжие, снимки и документи на добруджански дейци.

Освобождението на Южна Добруджа на 7 септември 1940 г. дава възможност за възстановяването на Русе като областен център. Показан е и приносът на русенската общественост в извършването на възстановителните процеси в Южна Добруджа.