Осем години труд, безброй часове с четка в ръка и една голяма любов към България. Така учителката по изобразително изкуство Галина Панова превърна обикновен училищен коридор в истинска галерия на българската история и духовност. Нейният монументален стенопис „България – дух и светлина“ беше официално представен в СУПНЕ „Фридрих Шилер“ в Русе, познато на поколения русенци като Дойче шуле.

Върху впечатляващите 112 квадратни метра на втория етаж оживяват владетели, герои, исторически събития, древни съкровища и традиционни български шевици. Всеки образ е част от голям разказ за България – за нейните корени, борбата за свобода, духовната сила и паметта, която свързва поколенията.

Това обаче не е просто стенопис. Това е урок по родолюбие, който няма да приключи със звънеца. Урок, покрай който учениците ще минават всеки ден и ще откриват нещо ново за историята на своя народ.

Особено символично е, че творбата беше представена в навечерието на Деня на народните будители. Тя отдава почит и на две важни годишнини през 2026 г. – 1150 години от рождението на свети Иван Рилски и 150 години от Априлското въстание.

„Вярвам, че за поколения русенски ученици този стенопис ще бъде вдъхновение, повод за гордост и среща с историята на България, която оставя следа в сърцето“, заяви Пенчо Милков. Той връчи на Галина Панова плакет на Община Русе в знак на признание за таланта и всеотдайността ѝ.

Магдалена Ананиева нарече създаденото от преподавателката „чудо“, което ще остане за поколенията. Директорът Искра Иванова също благодари на своята колежка и я отличи с плакет от училището.

В създаването на стенописа са участвали и ученици. Така част от младите хора не само ще се възхищават на творбата, но и ще знаят, че са оставили своя собствена следа в нея.

Галина Панова е сред стоте преподаватели в света, получили признание за работата си в областта на изкуството. Но може би най-ценното признание за нея ще бъде това, което предстои – любопитните погледи на учениците, въпросите им пред изрисуваните образи и гордостта, с която ще показват своя необикновен училищен коридор.

Празникът завърши с изпълнения на ученици, посветени на България, свободата и родното слово. Прозвучаха „Аз съм българче“, „Хайдути“ и одата „Българският език“.

А стенописът остава. За днешните ученици, за тези, които ще прекрачат прага на училището след години, и като доказателство, че понякога най-хубавите уроци не са написани на черната дъска, а са нарисувани с много търпение, талант и сърце.

АРЕНА