Съдържанието в чинията ни директно влияе върху състоянието на сърцето, кръвоносните съдове и риска от инфаркт и инсулт, предупреждава кардиологът от Лечебни заведения „Медика“.
Д-р Мерал Расим е специалист по кардиология. Завършва медицина в Медицинския университет в Плевен през 2016 г., а през 2020 г. придобива специалността си. Работи в СБАЛК „Медика Кор“ – Русе и преглежда амбулаторно в ДКЦ-2. В практиката си поставя акцент върху профилактиката, индивидуалния подход и дългосрочната грижа за пациента. През 2025 г. е отличена в класацията „Лекарите, на които вярваме“ на в. 24 часа.
От какво зависи здравето на сърцето?
Здравето на сърцето не е резултат от един фактор или едно изследване, а от съвкупността на ежедневните ни навици. Основните стълбове са състоянието на кръвоносните съдове, кръвното налягане, холестеролът, кръвната захар, телесното тегло, физическата активност и психо-емоционалният баланс. Генетиката и възрастта не можем да променим, но начинът ни на живот подлежи на контрол. Сърцето „помни“ както вредните, така и полезните навици.
Как влияе студът?
Ниските температури водят до свиване на кръвоносните съдове, повишаване на кръвното налягане и по-голямо натоварване на сърцето. През зимата по-често се наблюдават пристъпи на стенокардия, аритмии и повишен риск от инфаркт и инсулт. Важно е да се избягва рязкото излагане на студ и да не се прекъсва предписаното лечение.
Как храната влияе върху сърцето?
Храненето е един от най-силните фактори за сърдечно-съдовото здраве и дълголетието. Това, което слагаме в чинията си всеки ден, влияе върху възпалението, еластичността на съдовете, метаболизма на мазнините и захарите. В т.нар. „сини зони“, където хората живеят по-дълго, ключът не са строгите диети, а балансираното хранене и постоянството.
Основни принципи за здраво сърце
Зеленчуците трябва да са основата на всяко хранене – поне половината от чинията.
Плодовете е най-добре да се консумират цели, а не като сок.
Мазнините не са враг, ако са правилните – зехтин, ядки, семена и мазна риба, но в умерени количества.
Протеините са важни за мускулната маса и общото здраве. Подходящи са риба, яйца, бобови храни и млечни продукти, като трябва да се избягва честата консумация на преработени меса.
Витамини, сол и захар
Магнезий, калий, витамин D и витамините от група B имат значение за сърцето, но приемът им трябва да е индивидуално преценен от лекар.
Солта и захарта не са „забранени“, но излишъкът им е проблем. Особено внимание изисква скритата сол и захар в готовите храни. Малките количества, но всеки ден, имат по-голямо значение от крайностите.
Червата, хормоните и стресът
Здравата чревна микробиота е свързана с по-нисък сърдечно-съдов риск. Щитовидната жлеза също има пряко влияние върху сърдечната дейност, а хормоналният дисбаланс често се проявява със сърдечни симптоми.
Хроничният стрес повишава кръвното налягане и поддържа възпаление в организма. Движението, сънят и социалната подкрепа са естествена защита за сърцето.
Има ли рецепта за дълголетие?
Няма универсална рецепта, но има универсални принципи – редовно движение, качествен сън, балансирано хранене, контрол на стреса и активни социални контакти.
Сърцето не иска съвършенство, а постоянна грижа. Малките, устойчиви промени в ежедневието имат по-голяма стойност от всяка краткотрайна крайност. Информираният пациент не само живее по-дълго, но и по-добре.
АРЕНА |
