Изложба, разказваща историята на маскарадната игра Джамал от русенското село Кошов, беше открита в Регионалния исторически музей в крайдунавския град. Тя е част от проект, финансиран по Национален фонд „Култура“. Партньори са Народно читалище „Просвета – 1928“ в село Кошов, Регионалният исторически музей и Регионалното управление на образованието.
Сред гостите на събитието бяха областният управител Драгомир Драганов, началникът на Регионалното управление на образованието /РУО/ д-р Росица Георгиева, ректорът на Русенския университет доц. д-р Десислава Атанасова и началникът на Държавен архив – Русе Толя Чорбаджиева.
„Днес традициите и обредите играят важна роля не само за съхраняването на националната идентичност, но и за поддържането на духовната връзка между поколенията. Те ни учат на уважение към предците и към общността. В тях се съдържат ценности, които остават вечни, като доброта, почит към семейството, съпричастност и любов към родината“, каза в обръщението си Драганов към десетките присъстващи. Той подчерта, че съхраняването на традициите и обредите не е просто уважение към миналото, а дълг към бъдещето.
„Те са нашият духовен дом, който ни напомня откъде идваме и накъде вървим. Тяхната роля днес е да ни припомнят, че човек не е само част от настоящето – той е продължение на историята, пазител на корените си и създател на бъдещето. Обредите ни учат да бъдем заедно, да празнуваме живота и да вярваме, че в споделените ритуали живее силата на общността“, категоричен бе областният управител.
Припомняме, че „Джамал“ е обичай, с който в село Кошов, община Иваново, гонят злите духове на Ивановден. Това е зимна обредна игра в периода след мръсните дни, като в нея участват само мъже. За първи път обичаят е бил изпълнен през 1875 г. Постепенно обичаят бива забравен, но през 1975г. инициативни самодейци успяват да го възстановят. Митичното животно Татунчо изглежда страшно и е придружавано от мъже, облечени с носии, с маски от кратунки на лицата и по две дървени саби в ръцете. Водачът на Татунчо иска разрешение от кмета да обиколи селото, показва паспорт и след това, докато върви танцът, детето на стопаните припада. Дъхът на Татунчо го спасява, а след това, когато самото животно пада на земята, лекарят го вдига на крак със самодивски прах. Именно образът на Татунчо бе сред главните атракции в днешната изложба, която ще може да бъде разгледана до 12 ноември.
Същевременно на монитори бяха представени разказите на днешните участници в джамаларската група, както и видеопродукти от творчески работилници, които показват работата на местните с млади хора за предаване на знанието за маскарадната игра. Бе показан и филмът „Джамал от Кошов“.
„Едно от най-хубавите неща е, че се срещнахме с изключително мотивирани хора, които живеят много хубав колективен живот в читалището, което е изключително живо“, каза ръководителят на проекта Димитър Липовански. Той подчерта, че проектът „Джамал от Кошов. Живо човешко съкровище“ опазва и популяризира нематериалното културно наследство, като се обръща към маскарадната игра Джамал – елемент от системата „Живи човешки съкровища“ на България, вписан през 2010 година. Не по-малко внимание той отдели и на това, че проектът има ключова роля за приемствеността между поколенията, тъй като в него са участвали от прадядовци до правнуци. Липовански обясни още, че проектът ще бъде дигитализиран и достъпен за всички български общности навсякъде по света. Някои неща вече са достъпни в YouTube канала на „АРЕНА МЕДИА“
„Този продукт, показва нематериалното културно наследство и чрез учителите той достигна до всички ученици в областта. Това е родова памет, която трябва да се повтаря от поколение на поколение, но лошото е, че започва да има разстояния между поколенията и това предаване на опит се прекъсва. Чрез направеното по проекта ще го съхраним за следващите поколения и дори тези, които са го забравили ще си го припомнят“, сподели от своя страна д-р Росица Георгиева.
Председателят на читалището в Кошов Еленка Маринова зарадва присъстващите с топла питка, направена по традиционна местна рецепта и благодари на всички, участвали в проекта.
На събитието присъства и директорът на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ Теодора Евтимова, а кметът на община Русе Пенчо Милков изпрати поздравителен адрес, в който определя Джамал като безценна част от нашето нематериално културно наследство.
„Чрез обектива на Вашата камера древната маскарадна традиция Джамал оживява и достига до сърцата на съвременната публика, преодолявайки границите на времето и пространството. Творческото Ви дело е ценен акт на опазване и популяризиране на едно от най-ярките и автентични проявления на българското нематериално културно наследство. В свят, в който традициите са изправени пред предизвикателството на забравата, Вие и Вашият екип заставате на страната на паметта“, посочва Милков в обръщението си към управителя на продуцентска компания „Персей“ и ръководител на проекта Димитър Липовански.
„Джамал е живо свидетелство за духовното богатство на нашия народ, за вековните ритуали, свързани с прогонването на злото и посрещането на плодородието. Вашият филм предава този уникален обред за бъдещите поколения и го представя по начин, който е едновременно автентичен и достъпен за съвременния зрител. Благодарение на Вашата визия и всеотдайност, маскарадната игра Джамал надхвърля рамките на локалната общност и получава заслуженото признание като част от културното ни съкровище“, пише още Пенчо Милков.
АРЕНА
|
_31.10.25_08-32-21.jpg&w=600&h=500)
_31.10.25_08-32-32.jpg&w=600&h=500)
_31.10.25_08-32-40.jpg&w=600&h=500)
