В събота, от 18:00ч., в Дом Канети предстои дългоочакваната среща със Захари Карабашлиев и романа му „Рана“, номиниран за Националната литературна награда „Елиас Канети“. За да се роди тази книга, Карабашлиев изчита безброй архиви, провокиран от интереса си към периода между 1912 и 1918 г. Период, който не може да бъди срещнат в учебниците по история, „а всъщност е един от най-интересните, вълнуващи, трагични, драматични и особено значими периоди за България. Всъщност никога не съм имал намерение да пиша военен роман. „Рана“ също не е такава книга, а е семеен роман, който се случва по време на войната“, разказва Карабашлиев. Авторът заселва своите герои в тези времена. Сава е бежанец от пепелищата на Одринска Тракия след Балканските войни, студент по право в София. Елиза е генералска дъщеря, талантлива пианистка в последния клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка – новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче. Предисторията на “Рана” е свързана с работата по предишния му роман “Хавра” и в известен смисъл го продължава. „Героите в романа имат свои прототипи в нашата история. Няма място, на което да съм се запознавал с тях, нито точно време — в интерес на истината за мен това се случва в процеса на самото писане на всеки роман. Аз затова и пиша, за да се запозная с героите си. Ако ги познавам прекалено добре, преди да съм започнал работата по тях, ми е безинтересно.“, казва за работата си по „Рана“ писателят. Вечерта ще продължи с четене на страници от политическата сатира на абсурда „Граница в небето“. Те са написани в Русе от стипендиантката на МД“Елиас Канети“ за 2025-та Ева Камчевска. Сюжетът се развива във фиктивна държава, чието правителство забранява на птиците да летят до и от съседни страни. За тази цел е приет закон, който установява граница в небето, а всяка птица, която я прекоси, следва да бъде убита. Това е метафора на авторитарната власт, на прекаления контрол и ирационалните крайности на бюрократичната логика. Ева Камчевска е от Северна Македония, завършила е филмовото училище във Ванкувър, Канада, катедра „Сценарии за филми и телевизия“. През годините, в които работи в Северна Македония, има натрупан опит в областта на драматургията и сценарното писане, както и престижни награди.
Актьори от ДТ “Сава Огнянов“ работиха заедно с авторката по текстовете, които публиката в Русе ще чуе за първи път.
----------------------------------------------------------------------------------------------
В неделя, от 18:00ч., в Дом Канети, Мария-Руксандра Бурческу представя романа „Нестабилен“. Тя е родена през 1989 г. в Гюргево. Учила е комуникация и връзки с обществеността в Националния университет за политически науки и публична администрация (SNSPA). През 2016 г. започва да работи за сайта Republica.ro, след което сътрудничи на няколко други издания, сред които Liternet и Dilema Veche. През 2017 г. печели награда на гала-церемонията Superscrieri в категорията „Статии с мнение“, а през 2018 г. е номинирана за Европейските награди за журналистика.
Също през 2018 г. печели стипендия за менторство с Мариус Киву и Флорин Яру в рамките на програмата „Първа книга“ на фондация „Friends for Friends“ (Приятели за приятели). През 2021 г. публикува кратък разказ в антологията „Киви – Пристигания/Заминавания“. През 2022 г. дебютира с романа Instabil (Нестабилен), номиниран за наградите на списание Observator Cultural и наградите за литература, написана от жени Sofia Nădejde, и носител на награда за дебютен роман.
Получава една от стипендиите за литературно творчество на фондация Cărturești за втория си роман, който в момента пише.
Вечерта ще продължи с четене на Емил Басат – Разказ на Германия през живота и творчеството на трима български писатели. Как от „Германия – мръсна приказка“ стигаме до „Германия- моя любов“?
Колко Германии има? Колкото и съдби случили се в нея. Колкото и житейски погледи има. Как са се почувствали в тази чужда за тях среда? Какво са изпитали в началото и в края на пътя си? И как са претворили творчески „своята“ Германия? До каква степен са останали чужденци в нея, как са се адаптирали? Какво от културата и психологията на тази страна им е повлияло? До каква степен то е променило житейското им и творческо кредо? Какво ги е привлякло и какво ги е отблъснало? Кое е било определящо в поведението на германците към тях – българите.
Какво е общото, кое е обединява тези три книги?
И през езика стига до същността, до сърцето на Германия. Видяна и преживяна от всеки един по различен начин, но описана така, че не може да ви остави равнодушни.
Пасков – влюбеният бруталист
Христов – меланхоличният
Дренков – обичащия Германия, по детски чисто.
АРЕНА
|
10.10.2025 » 