Красимир Димовски е гост на Литературния фестивал в петък, от 18:00ч., в Дом Канети, за да
говорим за романа му „Тезеят в своя лабиринт“, номиниран за наградата „Елиас
Канети“. Литературни критици го определят като „една реална новост в българския
роман“. Всичко тръгва от идеята на писателя да напише произведение, в което
фабулата да е в думите, сюжетът да е в думите.  И това се оказва „достатъчно трудно,
за да го повторя“, твърди поне засега авторът. Как се ражда Тезеят? „Първоначално
бях замислил да разкажа за един професор по литература, чиято страст е
рисуването. Той да пречупи философията за света. Пробвах няколко варианта, но
не се получаваше – беше скучно, повторяемо. Тогава ме навести идеята героят да
бъде пълната му противоположност – див, неук, но с остър ум. И да изнесе същия
философски „товар“ както професорът. Трябваше да преодолея съпротивата на
неотъпкания път и работата потръгна… Така се роди Тезеят. А за първообраза му – това е само един
мимолетен спомен от детството. Сред малкото човечество между Могила и
Могилчица живееше един подобен мъж.
Живееше сам, отшелнически, в една обрасла с повет и бръшлян къщичка. Беше
набит, як, за физическата му сила се носеха легенди. Той имаше една
опърпана книжка, разлистваше я пред нас, но не можеше да чете. Но затова пък
умееше да разказва. Вече не помня за какво точно ни говореше, но сме го слушали
захласнати, понякога оставахме до късно и бабите идваха да ни прибират, а на
връщане и добродушно го кълняха. Не им допадаше много този мъж, не знам защо. И
тук споменът свършва. Тезеят е измислен герой, тръгнал от този блед образ.“ .
Това е само част от предисторията
и историята на този роман, за който Красимир Димовски има да каже още много.
Срещата в петък се очертава като събитие с главна буква.
Цялата програма на фестивала, подробности за гостите и
техните книги ще намерите на International Elias Canetti Society.
Вход свободен за всички събития! АРЕНА |