Във вечерта на 8-ми октомври, от 18:00ч., в Дом Канети, предстоят срещи с двама автори и с две книги, номинирани за Литературната награда „Елиас Канети“. Иван Станков няма нужда от представяне за повечето русенци. И все пак, за тези, които ще се срещнат за първи път с него, той е писател и преводач. Професор е по българска литература във Великотърновския университет. Носител е на Националната литературна награда „Елиас Канети“, на литературните награди на Портал „Култура“, „Стоян Михайловски“ и „Хеликон“.
В номинирания сборник „На два гласа“ всеки разказ е за обичта между едно животно и един човек. „Разбират се помежду си с думи и без думи. В литературата това е правено отдавна. Всичко в литературата е стара песен на нов глас. Тук гласовете са по два във всеки разказ. Единият да тегли към минор, другият – към мажор. Действието се развива в наши дни, на брега на Дунава, който продължава старателно да отмерва човешките времена.“ – казва за последната си издадена книга Иван Станков. В интервюто, специално за фестивала, говори и за това колко дълъг живот ще има сборникът на книжния пазар. „Нито аз, нито някой друг, колкото и добронамерен да е той, може да каже къде ще застане моята книжка „На два гласа“ и колко живот ще има. Тя има бедна предистория. Беше написана в паузите, които си давах, докато превеждах романа на Мирча Картареску „Теодорос“. С героите й не се наложи въобще да се запознавам. Дойдоха директно от паметта и от въображението ми. Почти нищо в тази книга не е измислено.“
Цялото интервю с Иван Станков можете да прочетете в сайта на МД“Елиас Канети“ и в профила на дружеството в Мета. Също и интервюто с Виолета Радкова, която е следващия гост на 8-ми октомври. Заглавието на нейната номинирана книга е „И леглото ни е зеленина“. За предисторията ѝ авторката казва: „Тази книга първоначално трябваше да е разказ — историята на едно селско момче, което прекосява голяма вода, открива нов свят, но е принудено да се върне там, откъдето е тръгнало, като междувременно се учи да се справя с живота и да приема радостите и трудностите, които му хвърля в лицето. Но когато седнах да си разпиша структурата, основните случки и сцени, само това излезе двайсетина страници и тогава разбрах, че това няма да е разказ, а роман. Това ме уплаши, защото никога не бях писала роман, а и защото историята, която исках да разкажа, предполагаше голям мащаб и размах, на които не знаех дали съм изобщо способна. Писах романа в продължение на 7 години, защото изискваше много и детайлни проучвания — държах на историческа достоверност, например, за да мога да поместя историята и героите в убедителен, най-вече за себе си като разказвач, контекст.“ Третият ден на фестивала ще завърши с Едит Кирай и нейната книга „Реката: една различна антология за Дунава“. Тя представя многото лица на реката: като граница и като мост и връзка, като великолепен курорт и като отводнителен канал, понякога и като гробище или път за изгнание. Тази книга предприема литературно пътешествие през вековете и между културите.
Повече подробности за програмата на фестивала, интервюта и новини ще намерите на сайта на Дружеството Новини – International Elias Canetti Society.
|
08.10.2025 » 