Людмил Фотев: Разместените икони или Brew Free or Die

Вторник, 9 Юни 2026

Арена Радио

Новини

НА АРЕНАТА

Главно меню

Да правим филм в Русе

Арт

Връзки

Приятели

09.06.2026 - Русенски ветерани с медали от международен турнир

09.06.2026 - Бъдещето на реките обсъждат в Русе

09.06.2026 - Съвременно изкуство пристига в Басарбово

09.06.2026 - Висока оценка за научните разработки в Русе

09.06.2026 - Фотографско пътешествие в Арт галерия 7

09.06.2026 - Златната гъдулка отличи най-добрите

09.06.2026 - Слънчево време до обяд, следват облаци и дъжд

08.06.2026 - 312 класики блеснаха в Парка на младежта + отличените

08.06.2026 - Четири отличия за русенската лека атлетика в София

08.06.2026 - Freedom Dance Studio представя Цветна

08.06.2026 - На вода е новият кораб на ИАППД

08.06.2026 - Първа копка на модерна зала в Спортното училище

08.06.2026 - Надежда Йорданова ще проведе открита приемна в Русе

08.06.2026 - Русе отново показва, че няма различни деца

08.06.2026 - Православни летни лагери събират деца и младежи

всички новини »
Изпрати своята новина »

RSS новини

27.01.2012 » Людмил Фотев: Разместените икони или Brew Free or Die
Дали играта на етикетите продава така както в теорията на литературата терминът „излъгано очакване”? Слушайте подкаста на поредния Слънчев джаз+ и открийте неподозирани сходства с тази уж бирена тема. Зададох си този въпрос по повод повторния опит на добрия италиански пианист Джовани Мирабаси да продаде на новите си сънародници – французите концепцията за „революционните песни” превърнати от него в джаз-стандарти. Десет години след първия си подобен опит с „Аванти” Мирабаси просто превежда заглавието на испански, поставя отново в центъра Че Гевара (Hasta siempre) и го забърква в „революционния” казан накуп с „Подмоскове вечера”, представени с френското им заглавие „Времето на момините сълзи” (цветята на първомайските празненства във Франция) , „Дезертьорът” на Борис Виан, тъжната любовна песен от Аржентина за „Алфонсина и морето” и „Gracias a la vida”, преекспонирана по БНР след преврата на Пиночет. Четете продължението на блога на Людмил Фотев.
Сподели във Facebook.
	« Обратно към всички текстове