Гневът е нормална емоционална реакция. Възрастните също често изпадаме в житейски ситуации, които ни разгневяват. За разлика от децата, обаче, повечето от нас имат известна доза саморегулация и умеят да контролират проявата на тези емоции. Гневът често е реакция на разочарование. И тъй като децата все още нямат контекст за своите разстройства, нито умения за саморегулация, едно малко разочарование може да изглежда така сякаш настъпва краят на света.

Как да научим децата си да се справят с гнева конструктивно? Как изглежда конструктивното овладяване на детския гняв? Предлагам ви три основни стратегии за справяне с гневните изблици на детето.

1. Контрол на агресивните импулси

Като начало е необходимо като родители да приемем емоциите на детето и да бъдем съпричастни към техните преживявания. Много често казвам, че децата имат право да изпитват всякакви чувства, стига да ги изразяват по адекватен начин. Нека има последствия за детето, но те да са следствие на неговото поведение, а не на неговите емоции. Ако, ядосвайки се, чупи и хвърля играчки, удря братчето си или друго дете, използва обидни думи, редно е по-късно да понесе последствията за разрушителното си поведение.  Нека му дадем пространство и време да съпреживее своя гняв, щом не нарушава никакви правила и не проявява неуважение. Съпричасността към емоциите на детето го учи, че те не са опасни. Когато приемаме гнева на детето си и оставаме спокойни, то полага невронните пътища и придобива емоционални умения да се успокоява и да споделя за своите чувства, без да наранява хората или да има разрушително поведение. 

2. Признаване на гнева и по-застрашителните чувства

Личният пример е от голямо значение. Ако можете да се самоанализирате от страни, наблюдавайки вашите реакции в ситуации, когато детето ви го обзема ярост, ще забележите как тялото ви дава сигнал, че адреналинът ви се покачва и сте на ръба да избухнете и вие. По този начин връщате топката обратно към детето.

Ако успеете да овладеете своя гняв, предизвикан от гневните изблици на вашето дете и приемете, че то е разстроено, гневът му постепенно ще започне да намалява. Ако вие останете спокойни, показвате на детето си как да се справи с гнева. Оставайки спокойни, вие показвате, че не участвате в борбата за власт. Така че наистина трябва да се възползвате от някои солидни родителски умения, за да се справите с избухването бързо и ефективно. Това ще му помогне да се почувства достатъчно сигурно, за да усети по-уязвимите емоции, движещи гнева. След като детето може да си позволи да изпита мъката си по счупената играчка, болката, че майка му се е отнесла несправедливо, срама, когато не знае отговора в клас, или страха му, когато съученикът му го заплашва, тези чувства започват да лекуват. Когато тази уязвимост започне да избледнява, детето вече не се нуждае от гнева си, за да се защитава срещу тях. Така гневът изчезва.

Ако не помогнем на децата да се почувстват достатъчно сигурни, за да могат да почувстват тези основни емоции, те просто ще продължат да губят от темперамента си, защото нямат друг начин да се справят с негативните чувства вътре в тях. 

3. Конструктивно решаване на проблеми 

Така или иначе гневът е емоция, която рано или късно ще връхлети детето. Знаейки какво предизвиква гнева на детето, ние можем да контролираме бъдещи такива ситуации и предварително да ги обсъждаме с детето. Например, ако детето се разгневи, че по-малкото му братче му е счупило играчката, можем да поговорим с него и да вземе решение кои играчки ще споделя с него. Обсъждайки проблема с родителите, детето дава своя принос за неговото разрешаване и се чувства по-значимо.

Темата далеч не се изчерпва с тези три стратегии. Основно и най-важно е да разберем кога детето има нужда от помощ да се справи с гнева. 

Вижте и 10 признака, които ще ви подскажат, че детето има нужда от помощ да се справи с гнева:

• Детето не умее да контролира агресивните си импулси и често посяга на връстниците си и на други хора.
• Налице са чести експлозивни гневни изблици.
• Детето често влиза в опозия и спори за всякакви неща.
• Не признава никога вина за създадената ситуация, често го играе жертва и винаги търси оправдания и прехвърля отговорност на някой друг.
• Често влиза в междуличностни конфликти, трудно създава трайни приятелски отношения и често сменя приятелския кръг.
• Крои планове за отмъщение. Проявява мрачни мисли.
• Прибягва до физическа саморазправа и наранява другите.
• Често чупи и хвърля вещи, поврежда покъщнината.
• Има изблици на самоомраза или има насочени чувства на омраза към някой друг.
• Наранява животни или по-малки и беззащитни от него.

Ако някой от тях се проявява и не може да се справите сами, потърсете помощ от психолог. Гневните изблици на детето често са зов за помощ. Зад гнева често се крият чувства като страх, тъга, скръб.  Опитен терапевт може да помогне на детето да работи чрез тези по-дълбоки чувства и да развие повече способност да управлява емоциите си. В практиката си препоръчвам на родителите да се включват в процеса заедно с детето си, иначе то би се чувствало сякаш е повредено и го водите на поправка, което може да влоши нещата. Идеята е всички членове на семейството да се научат да общуват по-добре, така че всеки да се чувства обичан и ценен.

puls.bg