За успеша диагностика е от значение както качеството на взетите проби, така и правилното им съхранение и транспортиране до лабораторията за изследване.

За вирусна изолация и директно откриване на вирусни антигени се използват проби, взети на ден първи и ден трети от началото на симптомите, тъй като изследването на по-късно взети материали сравнително рядко дава положителни резултати.

Най-подходящо е изследването на секрет от носоглътката, който се взема с три тампона – два от тях за секрет от носните ходове и един за назофаринкса. За транспортиране се използват специализирани транспортни среди, към които се добавят протеини, както и антибиотици и антимикотици за потискане на останалата микрофлора.

За изследване на антитела се изследват две серумни проби – първата се взема в началото на заболяването (за предпочитане между 3 и 7 ден от началото на симптомите), а втората след 14-тия ден и не по-късно от 28-я ден след началото на проявите на инфекцията.

Бързите тестове за грип и остри респираторни заболявания могат да бъдат правени до леглото на болния и дават резултат в рамките на 15-20 минути. Независимо от това те имат ориентировъчен характер за клинициста и е необходимо резултатът да бъде потвърден лабораторно в други вирусологични методи за доказване на грипния вирус.

Как да се профилактираме в случай, че не сме се се ваксинирали?

Грипният вирус се предава основно с малки по размери капчици, които се отделят от горните дихателни пътища при говорене, кашляне или кихане. Те се разпространяват на малки разстояния, което означава, че рискът значително намалява при един метър отстояние между двама души. Но вирусите могат да бъдат предавани и чрез ръце и замърсени повърхности. Тук в съображение влиза постоянното използване на мокри кърпички, антибактериални гелове и често миене на ръцете, но със сапун, съдържащ и дезинфектантна съставка, включително добър ефект има и обикновеният спирт.

Ако болните не бъдат своевременно изолирани, а те са най-силно заразни в началото на заболяването, статистиката показва, че един болен може да заразява още поне двама контактни. Заразният период продължава в рамките на 5 до 7 дни, но при имунокомпрометирани лица вирусната екскреция може да бъде оше по-продължителна.

При първи симптоми, както и след непосредствен контакт с болен или съмнителен за заболяването човек, експертите препоръчват започване на антивирусна терапия. Но ако тя не бъде започната в първите 24-36 часа, значително се компрометира възможността за повлияване и абортиране на инфекциозния процес.

Използването на еднократни кърпички, макар и банално правило, често не се изпълнява, което позволява още по-лесно разпространение на вируса. Тези кърпички е задължително да се използват не само при хрема, но и при всяко кашляне или кихане, в случай, че не разполагаме с маска. Маските от своя страна могат да бъдат импрегнирани с дезинфектант, както и с някои етерични масла – например чаено дърво, което има широкоспектърен характер по отношение на микроорганизмите.

Статистически модели показват, че най-добър ефект върху заболяемостта от грип има прекратяването на занятията в учебните заведения още в началото на епидемията, докато все още не надвишава 2% броят на засегнатите. Установено е, че при заболяемост над 20% ползата от обявяване на грипна ваканция е незначителна.

Експертите препоръчват провеждане на ограничителни мерки не само за учениците, но също така и за населенеито като цяло. Дори професии, които могат да бъдат практикувани от вкъщи е препоръчително да бъдат на принципа „офис вкъщи“ до преминаване на грипната вълна.

puls.bg