18.11.2019  » Синдромът на претрениранe – умора, нарушен сън...


За да бъде формулиран синдромът на претренираност, е необходимо първо да бъде разяснено какво се случва с мускулите по време на самата тренировка. По време на силови тренировки част от мускулните влакна се разкъсват, което е физиологичен процес и при достатъчна почивка следва възстановяване в местата с микротравматизъм. Последва нарастване на мускулните влакна, което ги прави по-издържливи и с подобрена сила.

Става ясно, че реалната причина за претренираността е не твърде многото тренировки, а недостатъчната почивка и то в системен порядък. От своя страна това води до нарушения в множество системи - неврологични, ендокринни, както и имунологичнтие функции, в съчетание с промени в настроението. В някои проучвания претренираността се описва като неподлежащ на обяснение синдром на недостатъчна спортна ефективност.

При претренираността недостатъчната почивка води до недостатъчно възстановяване на мускулатурата, съответно в местата на микротравми на мускулните влакна настъпват повторни разкъсвания и мускулатурата започва постепенно да отслабва.

В надбъбречните жлези се синтезира хормонът кортизол, който се отделя именно при такъв вид претрениране. Това не само пречи на възстановяването на мускулите, но блокира и изгарянето на мазнините, спира синтеза на протеини и допълнително влошава възстановяването.

Претренираността е и най-често срещаната тренировъчна грешка. Процесът на изграждане на мускулите минава през три етапа - стимулация, възстановяване и растеж.

Възстановителната фаза включва “поправка” на микротравмите, получили се в мускулните влакна, увеличавайки тяхното протеиново съдържание. Така с времето подобен тип натоварване, което преди е водело до промени, впоследствие ще се компенсира от тренираните мускули.

Важно значение за избягване на претоварваенто на мускулатурата е тренировката на конкретна група да следва след затваряне на т. нар. цикъл на нарастване на мускула. Ако не сме се възстановили напълно между тренировките, растежът на мускулите не само спира, но освен това се губи и мускулна тъкан.

Малките мускули като бицепса, например биха отнели около 48 часа почивка преди следваща тренировка, за разлика от големите – като четириглавия мускул на бедрото, при които необходимата почивка е поне 72 часа.

Симптомите при синдрома на претренираност могат да бъдат както физически, така също и емоционални и поведенчески. Стресът, на който е подложен организмът по време на интензивна тренировка, води до ускорен сърдечен ритъм, повишено кръвно налягане, обезводняване, учестено дишане, загуба на кислород. За да запази баланса на хомеостазните процеси, организмът има нужда от пълноценна почивка, която при претрениране липсва.

Най-честите причини за проявата на синдрома са прекалено многото серии с кратки почивки между тях, изпълнение на неправилни упражнения в грешна последователност, недоспиване, неправилен хранителен режим, честа злоупотреба с алкохол и тютюнопушене.

По време на сън тялото по-бързо „попълва“ изчерпаните резерви, възстановява нервната система и освобождава хормоните на растежа, необходими за нарастване на мускулатурата. Добре балансираното хранене е друга част от веригата тренировка - възстановяване - растеж.

Симптоми на претренирането са продължителна умора, болки в мускулите и ставите, отслабване на имунната система, депресия, безсъние, понижен апетит и редукция на тегло, чести травми, включително нарушения в менструалния цикъл.

При проява на изброените симптоми е необходимо преустановяване на тренировките или редуцирането им в значителна степен. В някои по-тежки случаи на синдрома се налага възстановяване, което продължава с месеци.

puls.bg

«  Обратно към всички текстове