Съществуват различия при мъжете и жените що се отнася до
манифестацията, епидемиологията и патофизиологията на редица заболявания
– определени заболявания се срещат по-често и с по-типична клинична
картина в един от двата пола. И все пак малко се говори за асоциираните с пола заболявания и техният индивидуален подход на третиране.
Различията между мъжкия и женския пол са свързани с експресията
на допълнителни гени в “Y”-хромозомата при мъжете (ХУ), които липсват
при жени (ХХ). В научната литература са налице над десет хиляди статии,
които показват различия между половете в клиничната медицина, засягащи
различни заболявания, най-чести сред които са: хипертензия, миокарден
инфаркт, сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, захарен
диабет, инсулт, белодробен карцином и много др.
Генетично, мъжете са с много по-висока честота на изява на Х-свързани рецесивни наследствени заболявания като далтонизъм, хемофилия и др.
В световен мащаб намалява честотата на инфаркта на миокарда, с
изключение в групата на младите жени, където основен фактор вероятно се
оказва липсата на превенция, тютюнопушене и повишен стрес на работното
място. Мъжете обаче във всички възрастови групи се характеризират с по-висок риск от внезапна исхемична сърдечна смърт.
Средната възраст за развитие на исхемична болест на сърцето
е с около десет години по-късно при жени, в сравнение с тази при мъже.
Според едно проучване проведено в Иран в периода 2008-2010 г., включващо
200 пациенти с остър миокарден инфаркт, 33% били жени, а мъжете били
67%, като възрастта на жените била сигнификантно по-висока. 24% от
мъжете имали хипертензия, в сравнение с половината от жените. По-висок
бил процентът и на жените със захарен диабет – около 9,8% от мъжете и
17% от жените.
Изследването показало, че съществува полово асоциирана
зависимост при миокардния инфаркт, но честотата на някои рискови фактори
(захарен диабет и хипертензия) се оказала по-висока при жени. Всъщност в
по-ранна възраст честотата на хипертензия е по-висока при мъже, в сравнение с тази при жени, но тя рязко нараства при жени в пост-менопаузалния период. Кардиомиопатиите
също са с леко по-висока честота (1,5-2:1) при мъже, отколкото при
жени. Статистиката обаче е в полза на мъжете, що се отнася до преживяемост след инфаркт на миокарда, честота на инсулти, анемии и др.
Кардиоваскуларните заболявания не са единствените, при които
има полово асоциирани различия. Такива се наблюдват и при респираторни
заболявания, например.
По-висока е честотата на астмата при момчета,
отколкото при момичета, но в ранното съзряване тази статистика се обръща
и жените изглежда са предимно афектирани и с по-екзацербирана
симптоматика.
Друго видимо полово асоциирано различие е, че жените имат
по-малък брой нефрони и следователно по-ниска способност за
концентриране на урината. При тях се наблюдават повече усложнения на бъбречната недостатъчност. Противно обаче, лупусният нефрит и поликистозните бъбреци са с по-висока честота и по-лоша прогноза при мъже.
Много по-често се диагностицират антисоциални личностни разстройства при мъже – аутизмът е четири пъти по-често срещан при мъже, отколкото при жени. Паркинсоновата болест също е по-често срещана при мъже. Жените, от друга страна, са много по-често диагностицирани с униполарна депресия и Алцхаймер. Автоимунните заболявания (системен лупус, Хашимото и др.) и остеопорозата са също с много по-висока честота при жени.
В заключение, статистически, определени заболявания са по-често срещани в един от двата пола. Полово-асоциираният подход обаче
отстъпва пред персонализираният. Въпреки това, превайлирането на някои
заболявания предимно у единия пол улеснява поставянето на диагнозатa. puls.bg
|