В рамките на 4 часа филмът дава гласност на отделни, но сходни истории на две вече пораснали момчета – Джеймс "Джими" Сейфчук и Уейд Робсън, и двамата приятели с Майкъл Джексън, когато са били на възраст съответно 10 и 7 години. Децата и семействата им не се познават, но имат сходни истории с Краля на попа. Те и техните семейства откликват на покана в чудния свят на звездата в годините, в които Джексън е на върха на кариерата си.

Интервютата на Сейфчук, сега на 37 г., и Робсън, сега на 41 г., допълнени с тези на членове на семействата им, пораждат противоречиви чувства. "Напускайки Невърленд" рамкира портрет на трайни емоционални щети, изследвайки комплицираните усещания, които карат двамата мъже да се изправят пред спомените си след толкова години, и то след като и двамата вече са станали бащи.

Джеймс Сейфчук е дете актьор от калифорнийския град Сими Вали. През 1986 г., когато е на осем години, той участва в реклама на "Pepsi" заедно с Джексън. Двамата се сприятеляват и Майкъл става близък приятел на семейството му в рамките на месеци.

Уейд Робсън е дете танцьор от Бризбейн, Австралия. През 1987 г., едва петгодишен, той се среща с Джексън зад кулисите на сцената, на която печели конкурс за танцьори двойници в родния си град. През 1990 г. майката на Робсън, Джой, приема поканата на Майкъл за уикенд на цялото семейство в имението му, когато се формира и тяхното по-близко приятелство.

Майкъл Джексън се вписва в живота и на двете семейство поотделно, но по сходен начин. Подходът му е отворен, положителен и свързан с демонстриране на искрено приятелство към детето. И за двете семейства Майкъл става доверен близък приятел и ментор, изразявайки приятелската си привързаност към двете момчета, но в същото време бавно ги изолира от семействата им. Най-ярките спомени и на двамата мъже от онези им години са свързани именно с посещенията им в ранчото на Джексън "Невърленд", намиращо се северно от Санта Барбара. И двамата го описват като място от детските сънища – увеселителен парк, пълен с игри, екзотични животни и безкраен достъп до бонбони и забранена от родителите им храна.

Тези посещения постепенно започват да включват нощувки, при които Майкъл и съответното дете спят в една спалня, а родителите са отделно. И Робсън, и Сейфчук описват как това, което е започнало като забавно преспиване в една стая, е довело до интимен контакт. Робсън е на седем години, когато нещата се променят, а Сейфчук е на 10. Скоро, както болезнено си спомня Сейфчук, почти всяко невероятно място в "Невърленд" е белязано от сексуален контекст. От самото начало Джексън внушава на Робсън и Сейфчук, че трябва да пазят сексуалния си контакт в тайна. Робсън си спомня, че Джексън му казал, че и двамата ще влязат в затвора до края на живота си, ако някой разбере.

В тийнейджърските си години и двете момчета откриват, че имат паралелно специално място в живота на Майкъл и че това, което всеки от тях е смятал за специално, всъщност се случва и на друг. Въпреки това те запазват лоялността си към него, обвързани със сложната емоционалност на отношенията им. През 90-те години, когато към Джексън са отправени публични обвинения за сексуална злоупотреба с малолетни, защитата на Джексън призовава  Робсън и Сейфчук. Тогава и двамата категорично отричат и пред родителите си, и пред обществото, че Джексън се е държал непристойно с тях.

Робсън става един от най-успешните млади хореографи от поколението си и работи с NSYNC и Бритни Спиърс в разгара на кариерата си. Успехът му обаче е белязан от тъга и депресия. Сейфчук се реализира като режисьор и рок музикант, но също се сблъсква с пристъпи на депресия и пристрастяване. И двамата днес са женени и са бащи на момчета. Гледайки как синовете им порастват, емоционалните им терзания се засилват и опитите им да притъпят спомените от миналото се провалят. Това отпушва с пълна сила травмите от сексуално насилие десетилетия след като се е случило. На ръба на емоционалните си кризи и двамата мъже стигат до точка, в която искат да споделят истината на членовете на семейството си. Днес, години след пребиваването си в "Невърленд", те решават да говорят и да разкажат историите си.

Документалният филм на HBO бе излъчен първо на филмовия фестивал "Сънданс 2019", а първите отзиви от медиите за разтърсващи. "Ролинг стоун" го описва като "труден за гледане, още по-труден за игнориране, невъзможен е да се забрави... портрет на храброст", репортерът на "Холивуд рипортър" го нарича "мъчителен, сложен и сърцераздирателен", а "Variety" описва документалния филм като "опустошително мощното и убедително свидетелстване".