Източник: iStockphoto
Исторически данни от намерени ръкописи доказват използването на
ферментирало мляко още от Древността. През 1953 г. полезните бактерии
получават името „пробиотици” – което в директен превод означава бактерии
за живота (от лат. pro-за и bios-живот). Пробиотиците са живи микроорганизми, които приети в адекватно количество, оказват благоприятно въздействие върху здравето на приемащия ги.
Днес киселото мляко се е превърнало в неотменна част от менюто на
съвременния човек. Освен вкусно, то е и източник на калций, полезни
бактерии, аминокиселини и мазнини. И до днес различните народи
консумират традиционни храни, които са преминали през процеса на
ферментация - кефирът за Русия, киселото зеле за Германия и Източна
Европа, кумисът за Азия, ласи в Индия, маслините в средиземноморските храни, ферментиралата риба за Корея и Япония и други.
Кефирът представлява ферментирала млечна напитка,
получена след процеса на коагулация на прясно мляко (овче, краве, козе),
с помощта на кефирни зърна. Киселото зеле и другите зимни туршии са едновременно богати на пробиотици и органични киселини.
Комбуча е набираща популярност напитка, която се
получава от ферментацията на черен или зелен чай. Когато се постави в
чаена инфузия, гъбата комбуча започва да се развива и чрез естествен
процес на ферментация превръща захарта в органични киселини и въглероден
диоксид, поради което самата напитка е газирана.
Престоялите в саламура маслини също са отличен източник на пробиотици. Саламурата създава подходящи условия за разрастване на колониите им, стига тя да не съдържа консерванти, оказващи отрицателен ефект върху бактериите.
Кимчи е едно от основните традиционни ястия в
корейската кухня. То представлява ферментирали зеленчуци (основно зелеви
листа), към които се добавя богата гама подправки (чесън, червен пипер,
лук). Най-добрият начин за набавяне на пробиотици е приемът им с храната. Те
имат важно място в чревното здраве, а както е казал Хипократ „Всички
болести започват от червата“.
puls.bg
|