Петък, 29 Март 2024
  • Арена Радио
  • Новини
  • НА АРЕНАТА
  • Програмата
    Online radio Arena
    Изтегли Winamp


  • Главно меню
  • Онлайн TV (Начало)
    За нас
    Нашите продукти
    Контакти
    Да правим филм в Русе
    Арт
    Реклама
    Връзки
    Приятели

    всички новини  »
    Изпрати своята новина  »
    RSS новини
    06.11.2017  » Пристрастяване към секса – диагноза ли е това?


    Пристрастяването към секса е актуално понятие, което обаче много хора отказват да приемат за правдоподобна диагноза. Във времето на бум на най-разнообразни зависимости със сериозни последствия, пристрастяването към секса е навярно единствената, която всеки би си причинил доброволно. Не така обаче биха стояли нещата, ако се изчистят митовете, витаещи около сексуалното пристрастяване, и остане реалният поглед върху това състояние.

    В списъците с официално признатите ментални разстройства попадат състояния като хипоактивно разстройство на сексуалното желание, но обратната форма, в случая - пристрастяването към секса, не попада. Щом по-ниското от нормата влечение към секса се разглежда като опасно отклонение, защо хиперактивността в този аспект се пренебрегва?

    В отговор на това несъответствие специалистите по въпросите на секса дават 2 основателни причини, показващи защо сексуалното пристрастяване трябва да се разглежда като диагноза, и защо – не.

    ЗА пристрастяването към секса като диагноза

    Тук могат да се изтъкнат няколко фактора:

    • Проучванията показват, че удовлетворяването на сексуалното влечение при хора, пристрастени към секса, отключва същите механизми в мозъка, които се активизират и при хора с официално признати за заболяване форми на зависимост;
    • Пристрастените към секса много често имат и други форми на зависимост и при опит да контролират тази към секса несъзнателно се поддават на поривите за задоволяването на останалите;
    • Доказано е неврологично, че хората със зависимост от секса нямат почти никакъв съзнателен контрол върху изразяването на сексуалното си влечение;

    Много специалисти считат посочените фактори за ясни симптоми за психологическо разстройство, достатъчни за определянето на пристрастеността към секса като заболяване.

    ПРОТИВ пристрастяването към секса като диагноза

    Най-големите критици на възможността пристрастеността към секса да се разглежда като заболяване също изтъкват сериозни аргументи:

    • Има много голям риск това да създаде неправилни алюзии и сексът да за почне ненужно да се асоциира с опасни и неморални дейности;
    • Създава се риск прояви, зависещи изцяло от моралната нагласа на човека да бъдат квалифицирани като клинични и болестни отклонения. Според специалистите няма как при наличие на сексуално влечение у двама души, за единия от тях удовлетворяване от на това влечение да се счита за болестно състояние, а за другия не, при условие, че няма негативни последствия върху никой от тях;
    • Признаването на пристрастеността към секса за диагноза ще позволи на много хора да разполагат с неоспоримо оправдание за случите, в които изневеряват;

    Дали ще се разглежда като официално признато заболяване, форма на зависимост или просто като изразяване на естествено влечение към междуполово общуване, пристрастеността към секса е специфично състояние, което може да се тълкува различно според особеностите на всеки отделен случай. До момента, когато не накърни личностни, брачни или морални норми, сексуалната свръхактивност няма как безпристрастно да се разглежда като ненормално състояние.

    puls.bg

    «  Обратно към всички текстове


  • АНКЕТА
  • НА АРЕНАТА



  • всички интервюта  »