Петък, 29 Март 2024
  • Арена Радио
  • Новини
  • НА АРЕНАТА
  • Програмата
    Online radio Arena
    Изтегли Winamp


  • Главно меню
  • Онлайн TV (Начало)
    За нас
    Нашите продукти
    Контакти
    Да правим филм в Русе
    Арт
    Реклама
    Връзки
    Приятели

    всички новини  »
    Изпрати своята новина  »
    RSS новини
    23.10.2017  » Грип – как се поставя диагнозата?
    Грип – как се поставя диагнозата?

    Грипът е самоограничаващо се инфекциозно заболяване, засягащо дихателните пътища. Инфекцията е силно заразна, а основните симптоми са тези на обща отпадналост и остър трахеит. От описанията на древните гърци и римски лекари става ясно, че грипът е бил разпространен още от дълбока древност.

    Инфекцията е повсеместно разпространена и се предава по въздушно-капков механизъм. Попаднал в околната среда, вирусът бързо загива. В нашата климатична област епидемии възникват през зимните месеци.

    Отношение към диагностиката на заболяването имат клиничните прояви, епидемиологични данни за контакт с болен от грип, както и вирусологични изследвания, които поставят окончателната диагноза.

    Симптоми, които насочват за грипна инфекция:

    Характерен симптом е рязкото влошаване на общото състояние – някои пациенти могат да посочат дори точен час. Появява се кашлица, която е суха – без отделяне на храчки. Към умората се добавят и болки по мускулите и ставите, както и втрисане. Около 80% от пациентите се оплакват от леко до умерено по сила главоболие. Сравнително по-рядко заболяването започва с болки в гърлото, които са по-характерни за обикновената настинка.

    Лабораторна диагностика:

    Най-подходящи материали за изследване в острия стадий на инфекцията – до 3-ти ден от началото на заболяването са фарингеланият (гърленият) и/или носните смивове. Значение за диагностиката имат още назалният аспират и бронхоалвеоларният лаваж.

    Носният секрет се взема с гъвкав тампон, като се влиза до базата на носната кухина. Тампонът се раздвижва неколкократно за „обиране“ на епителните клетки, в които се размножава вирусът. Носният секрет е най-често изследваният материал. Често за изследване се взема и гърлен секрет, като с раздвижване на тампона се вземат епителни клетки от фарингеалната лигавица. Внимава се тампонът да не се напои със слюнка, за да не се компрометира изследването.

    Секретите се изследват за наличие на специфични за грипа антигени. Използват се имунофлуоресцентни тестове, както и PCR за директно изолиране на вирусна РНК.

    Друг метод е вземането на венозна кръв за серологични изследвания. Цели се откриването и доказването на специфични антитела срещу грипните вируси. Вземат се две проби – едната в началото на заболяването, а другата 14 дни след това. Целта е устаноявване на нарастващия титър на типовоспецифичните антитела. Използва се методът ELISA.

    За изолация на вирусите е необходимо вирусните материали да се транспортират във физиологичен разтвор или разтвор на Хенкс, съдържащ антибиотици и антимикотици срещу бактерии и гъбички на нормалната флора. Трансопртират се при температура 4 градуса до достигане на материалите в лабораторията. Има се за цел избягване компрометирането на диагностиката. В клиничните материали грипните вируси могат да се докажат и с бързи имунохроматографски методи.

    Грипът е социално значимо заболяване. Навременното диагностициране и съответно започване на специфична терапия има за цел да намали тежестта на протичане, както и да предотврати развитието на усложненията. След преболедуване се изгражда типовоспецифичен имунитет – срещу конкретен щам, поради което създадената имунна памет не може да защити организма срещу други щамове на грипния вирус.
    puls.bg
    «  Обратно към всички текстове


  • АНКЕТА
  • НА АРЕНАТА



  • всички интервюта  »