Източник: iStockphoto

Безглутеновите диети, особено популярни в западния свят, не бива да се насърчават при хора, които не страдат от цьолиакия или глутенова непоносимост. Това убедително се заявава от харвардски учени след проведено проучване с над 120 хиляди души, в което се заключва, че безглутеновите диети вредят на хората, които нямат медицинско основание да ги спазват.

Задава се обаче нова диетична мания, която ще заеме мястото на остаряващата вече безглутенова истерия. В набиращата популярност своя книга, „Растителният парадокс“, авторът д-р Стивън Гъндри разисква темата за отслабване чрез диети и твърди, че пътят към по-здравословния начин на хранене не трябва да включва премахване на глутена от хранителния режим, а премахване на лектините.

В книгата се разискват предполагаеми защитни механизми на някои растения, чрез които се предпазват от изяждане и как консумацията на растителни храни използващи тези защити уврежда човешкото здраве.

Лектините са въглехидрат-свързващи протеини, които се срещат изобилно в растителни храни като доматите, бобовите растения и някои млечни продукти. Твърди се, че свързват клетъчните мембрани на някои хранителни тъкани и не позволяват адекватното им храносмилане от хората, което води до затормозяване на храносмилателната система в допълнение към самата токсичност на лектините.

На лектините се преписват и някои токсични и провъзпалителни свойства, като някои представители на групата могат да доведат до повръщане, диария и коремни болки. Суровите бобови зърна, например, съдържат огромно количество от токсичния лектин фитохемаглутнин. Само в едно от тях могат да се намерят лектинови концентрации между 20 000 и 70 000 hau (единица за токсичност). След топлинната обработка при правилно готвене, нивата на фитохемаглутнин спадат до 200-400 hau.

Поглъщането на 3-5 сурови бобови зърна може да доведе до споменатите симптоми на лектиново натравяне, могат да продължат до 4 часа. Друг вид лектин – рициновото масло, е още по-опасен токсин, способен да убие възрастен човек в минимални дози.

Д-р Гъндри споделя, че е възможно и силно вероятно по-малките дози лектини, които се приемат без термична обработка (като от домати в салатите и др.) да вредят силно на човешкия метаболизъм и да водят до появата на възпалителни реакции, ускорено напълняване и влошаване на здравето.

В отговор на въпрос за засилващата се популярност на безлектиновите диети, диетолога от лондонския Кралски Колеж и говорител на Британската диабетична асоциация, д-р Меган Росси споделя, че не всички хора имат нужда от понижаване на лектиновия прием. Хранителните режими, ограничаващи лектина могат да са полезни за някои определени групи от хора, но не бива да се превръщат в масови истерии, като безглутеновите диети. Лектините играят важна роля в човешкия метаболизъм (особено при мазнинната обмяна и имунна защита) и все още не съществуват доказателства за преки или косвени вреди от разумният им хранителен прием.

puls.bg