Хранене при повишени стойности на холестерол

Холестеролът представлява органично съединение, което е важен елемент от структурата на клетъчните мембрани и съответно се открива във всички тъкани на организма. Освен това има отношение към синтеза на някои хормони. Организмът синтезира голяма част от нужното му количество холестерол в черния дроб, но значение има и достатъчният му прием с храната – чрез различни животински продукти.

Липопротеините представляват комплекси, които извършват транспортиране на неразтворимите във вода холестерол и триглицерици. Функцията на липопротеините с ниска плътност е да пренасят холестерола до различни части на тялото и съответно са отговорни за отлагането му по стените на кръвоносните съдове. Тези комплекси са по-известни като „лош холестерол”.

Липопротеините с висока плътност извършват „обиране“ на холестерола от кръвоносните съдове и съответно транспортирането му до черния дроб. По-известни са с наименованието „добър холестерол”. Повишеното количество на циркулиращ в кръвоносните съдове холестерол и микроувреди на вътрешната мембрана на съдовете води до постепенно отлагане на холестеролови плаки и стеснение на лумена на кръвоносния съд.

Повишеното количество на холестерол е един от рисковете фактори за развитието на атеросклеротични промени по съдовете, но сам по себе си той не е достатъчен критерий, за да се отключи процесът на атеросклероза. Основно значение имат промените по съдовия ендотел, следствие на повишено кръвно налягане, въздействие на токсини и други.

Неправилен подход е налагането на строги диети, които ограничават всякакъв тип храни, които съдържат холестерол. В случаите, в които организмът не получава достатъчно холестерол с храната, той се пренастройва за повишаване на неговата синтеза. Препоръчва се консумацията на умерени количества храни, които съдържат холестерол, но задължително на фона на едно разнообразно и балансирано хранене.

При пациенти с повишени стойности на общия холестерол в кръвта се препоръчва консумацията на нетлъсти меса – телешко, пуешко, пилешко (но с отстранена кожа, която е богата на наситени мазнини), както и заешко. Два до три пъти седмично

консумиране на риба – скумрия, херинга, сьомга, които са по-тлъсти и съответно богати на омега-3-ненаситени мастни киселини

и имат отношение към забавяне процеса на

атеросклероза

С богато съдържание на омега-3-мастни киселини са някои видове ядки – орехи, бадеми, растителни мазнини –

зехтин, нерафинирано слънчогледово олио, ленено олио

и други. Неразтворимите влакнини (

фибри

) в някои храни (бобови култури, пълнозърнест хляб, кафяв ориз, плодове) пречат на усвояването на част от мазнините в храната като се свързват с тях в червата и пречат на абсорбцията им. При пациенти с повишени нива на холестерол се препоръчва по-честата консумация на

богати на баластни вещества храни.

От значение е приемът на богати на наситени мазнини храни да се ограничава – майонеза, сосове, свинско месо, сметана, топено сирене, мляко с висока масленост – над 1,5%, както и всички храни, които се приготвят чрез пържене.

Високо е холестеролното съдържание в т.нар. субпродукти (бъбреци, мозък, черен дроб), полуфабрикати, включително всякакъв тип колбаси – шунка, салами, кренвирши и други. Богати на холестерол са голяма част от морските дарове и хайверът.

Погрешно е възприето пълното изключване на яйца от менюто и по-конкретно техните жълтъци. В жълтъците освен холестерол се съдържат и в значително количество полезни за организма вещества като холин и лецитин. Освен това мастноразтворими витамини – А и Д, някои важни макро- и микроелементи – желязо, фосфор, магнезий, селен, калций и цинк.

От значение е повишаване на физическата активност и то с наблягане върху т.нар. ергометричен тип натоварване („кардио“), а не до такава степен на изометрични упражнения.