Често се говори за неангажиращ секс
без обвързване или дълбоки чувства.
Според специалисти в сексуалните науки
обаче „неангажиращ“ секс не съществува.
Човешката еволюция е довела до
появата на три ясно разграничени мозъчни
системи, свързани с репродуктивното
поведение. Всяка от тези системи е
свързана пряко само с един или два
хормонални невротрансмитера – молекулите,
които предават информационни сигнали
в нервната система.
Първата
система е тази на либидото – тя отговаря
за сексуалното желание или нагон. При
мъжете, както и при жените, либидото се
контролира предимно от нивата на телесния
тестостерон. При възникване на сексуално
желание и готовност за полов контакт у
всеки човек се хиперактивизират
диенцефало-хипофизните структури, както
и участъци на лимбичната нервна система,
което означава, че се изпитват силни
чувства и се формират емоционални и
поведенчески реакции спрямо партньора
– мозъкът се наглася за тотална промяна
на телесни и психологични функции.
Втората система е допаминовата.
Всеки път, когато човек бива обзет от
романтични мисли и силни чувства за
обекта си на желание, мислите и действията
му биват диктувани от освободените
количества допамин – един от хормоните
на щастието. Неизброимите му действия
върху целия организъм са пряко свързани
с насладата и способността да се изпитва
удоволствие, но могат да доведат дори
до пристрастяване. А пристрастяване
към партньора може да се интерпретира
само като „влюбване“.
Третата
система, която отговаря за емоционалното
и физическо привързване към партньора
се диктува от два хормона: окситоцин и
вазопресин, чието освобождаване в мозъка
води до промени в поведението.
По
тези причини „неангажиращ секс“ просто
не съществува. Мозъкът бива завладян
от биохимичните коктейли, които се
освобождават по време на секс дотолкова,
че трите системи, отговарящи за секса
– тази на либидото, на допамина и на
привързването стават взаимносвързани
и всяка от тях активира другите две.
Това превръща всеки желан и търсен
интимен контакт в „правене на любов“.
puls.bg
|