Когато искаме нещо да не ни сполети, обикновено
казваме "да чукна на дърво". Откъде обаче идва популярният израз и какво
означава?
Чукането на дърво е било характерно повече за Западна Европа, за
Източна то е привнесен ритуал. Кога и как се е случило - никой не може
да каже.
Едно от популярните обяснения е свързано с дявола. Чукаш на дърво, за
да създадеш шум, за да не те чуе дяволът и да ти осуети плановете.
Друг евентуален вариант е свързан с паганските вярвания за изгонване
на дървесните нимфи, тъй като те също имат навика да объркват живота на
хората. Тези същества живеят в дърветата и когато искаш да споделиш нещо
важно, тропаш по дървото, нимфите излитат и така не чуват плановете на
човека, следователно не могат да ги провалят.
Според трето поверие чрез чукането на дърво лошото нещо се прехврля в дървото и избягва самия човек.
Има и едно обяснение, което не е свързано със заглушаване, а с
целенасочено търсене на определен звук. И до ден днешен съществуват
манастири, които привикват вярващите към служба, като се бие дървен
симантрон. Това е греда с определена дължина, която издава характерен
звук. Така когато има нещо, което искаш да се случи и следователно да се
молиш за него, ще имаш възможност за това, когато чуеш симантрона. Това
е християнското обяснение. То обаче важи за употребата на израза в
положителна посока - когато искаме нещо да стане.
