Нещото, което прави хората недоволни от живота, в общия случай, е
едно и също. Тук не става въпрос за травматични и тягостни периоди,
които по подразбиране вгорчават живота и изместват личното щастие на
заден план, а за необяснимото нещастие и неудовлетворение от всичко
наоколо. Този общовалиден фактор са... очакванията, показва американско
проучване, публикувано в списанието QZ.
Нещастието не е резултат
от обкръжението или случващото се наоколо в такава степен, в каквато е
следствие от собствените ни очаквания за това какво и как би трябвало да
се случва или какво би трябвало да ни обкръжава, показва експериментът
на Университета в Луизиана.
С други думи, учените потвърдили
популярното твърдение, че ако човек мисли позитивно, ще му се случват
положителни неща (или поне ще ги приема за такива), а ако е негативен -
вероятността да се провали е по-голяма. Установили го чрез анализ на
когнитивните и метакогнитивните функции на две групи хора - доволни и
недоволни от живота (по собствената им самооценка), поставени в сходни
ситуации.
Изследването показало, че щастливите хора като цяло
имат високо самочувствие и вярват в способностите си, и заради това
използват много по-интензивно мозъка си, за да се справят с трудностите и
задачите си. Нагласата им е, че успехът е единственият възможен избор,
затова и влагат много повече усилие в дейностите си, като търсят
решението от много различни ъгли. А когато резултатът е удовлетворяващ, и
чувството е на лично удовлетворение, известно още като щастие.
Същото
важи и за преживяванията - щастливите хора отиват на непознато място
или се захващат с нови поприща с амбицията да ги покорят. И докато в
такава ситуация негативно настроените хора се фиксират върху проблемите,
доволните от живота ги подминават и не ги оставят да помрачат момента и
след това спомена. Обратното поражда омагьосан кръг на негативни
спомени, предизвикващи негативни очаквания и следователно - занижена
мотивация - за следващи нови задачи и събития.
Проблемът с негативната нагласа обаче е, че тя се разлива върху околните и може да очертае границите на собственото им развитие.
Това
са доказали учени от "Харвард" още през 60-те години на миналия век
чрез особен, леко садистичен експеримент. На учителите в едно училище
били посочени определени ученици, подбрани на абсолютно случаен принцип,
с обяснението, че те са много интелигентни и обещаващи. Впоследствие
тези ученици постигали значително по-добри резултати на изпити и дори на
тестове за интелигентност.
Но децата не се отличавали по нищо
друго, освен по отношението на учителите към тях. Оказало се, че на тях
учителите системно обръщали повече внимание и давали повече шансове за
доказване и успехи. Останалите в класа били неглижирани. Съвсем
закономерно, успешните деца били щастливи, а пренебрегнатите - нещастни.
Учителите пък оправдали отношението си с убеждението, че времето, което
отделят на талантливите деца, нямало да бъде изгубено.
Дори в
медицината има термин за ефект, обратен на плацебото - ноцебо. Когато
хората вярват, че лечението им няма да даде ефект, резултатите от него
са действително по-лоши, отколкото при хора с оптимистична или неутрална
нагласа, показало друго изследване от 60-те.
В новото проучване
учените открили, няколко масови очаквания-заблуди, които поддържат
нещастието на "хронично" нещастните хора. Това са убеждения, които няма
как да са верни, но се заучават и вклиняват в съзнанието още от
детството - например че животът е справедлив и всяко лошо се отплаща с
добро, или пък че нещата се подреждат от самосебе си. Тези постулати
пречат на хората да бъдат гъвкави и да използват мозъка си пълноценно в
различни ситуации - да се отърсват от нещастията без да очакват
възмездие или да впрегнат сили, за да наредят нещата сами, убедени са
учените.
Успехът всъщност зависи от индивидуалното усилие, но и от времето и подкрепата, инвестирани в човека преди това, обобщават те.
dnevnik.bg
|