Всяка година в
заготвителните пунктове в страната се събират и обработват 15-17000 т
лечебни растения, от които около 90% се изнасят. Тези резултати поставят България на първо място в Европа и на едно от първите в света по количество на изнесените билки.
Събират се около 200 вида лечебни
растения, които се използват във фармацевтичната промишленост,
козметиката, хранително-вкусовата промишленост и народната медицина.
Обект на активна търговия обаче са 20 вида. Липата, шипката и копривата са най-търсените български билки в чужбина.
От тях на първо място е липовият цвят, от който се изнасят около 1200 т
годишно. Износът на плодове от шипка е около 1100 т годишно, а на
копривата - около 1000 т.
Този природен ресурс не е
неизчерпаем, затова използването му е обект на регулации от няколко
закона. Това са Законът за лечебните растения, към който има списък със
739 лечебни растения, Законът за биологичното разнообразие, Законът за
защитените територии и Законът за горите.
В момента съществува списък с
24 билки, за които е забранено да се събират със стопанска цел, а за
други 11 всяка година министърът на околната среда и водите определя
допустими количества. Това са еньовче, старо биле, ранилист,
трън кисел, шапиче, червен божур, зърнастец елшовиден, иглика,
катранка, решетка безстъблена и лютива тлъстига. Тази година например
мурсалският чай е забранен за беритба дори за лични нужди, тъй като
естествените му находища са застрашени. Билките от защитените видове
също са забранени за бране от дивата природа, съобщават от МОСВ.
Целта е да се стимулира култивираното им отглеждане, защото така се
осигурява качествена и голяма по обем суровина, без да се нанасят щети
на природата. Създават се и възможности за поминък на населението в
планинските райони, където почвите са бедни и отглеждането на други
култури е трудно. Сега върху земеделски площи се отглеждат мента,
маточина, лайка, липа, шипка, мурсалски чай, коприва и други култури. expert.bg
|