 Фотокредит:
Легендарният унгарски режисьор Бела Тар ще бъде един от специалните гости на
юбилейното 20-то издание на „София филм фест".
Той ще получи наградата на София за приноса си към
изкуството на киното на специална гала-вечер на ФИПРЕССИ. В програмата на
фестивала ще има и ретроспектива на неговото творчество.
Дебютът му „Семейно гнездо" (1979) е вдъхновен от филмите
на Джон Касаветис. „Аутсайдерът" (1981) е бунт срещу тогавашното унгарско кино.
„Аз трябваше да покажа истината. Не почуках на вратата, а я разбих с крак",
казва пред The Guardian Бела Тар.
За пръв път той използва професионални актьори в третия
си филм - „Хора-конфекция" (1982), а с телевизионната адаптация на „Макбет"
(1982) променя изцяло стила си - филмът е направен само от два кадъра, като
първият е дълъг 5 минути, а следващият - 67. „Алманах на падението " (1984)
носи на Бела Тар награда в Локарно.
В края на 80-те години на ХХ век визуалната
чувствителност на режисьора еволюира, а философският му мироглед се променя от
строг реализъм към по-метафизичен поглед. „Когато правих първите си филми,
осъзнавах голямата си обществена отговорност, която, мисля, не се е загубила и
до днес", споделя Бела Тар.
„Но после си помислих: „Разбира се, че политическата ни система създаде големи
социални проблеми, но може би ние просто спекулираме с тях". И когато след това
правих другите си филми, осъзнавах по-добре от всякога, че не съществуват само
социални теми... Невероятно трудно е да говориш за метафизика, за злото. Аз
само се вслушвам в живота. Просто мисля за това, което се случва около нас."
Над шедьовъра „Сатанинско танго" (1994) Бела Тар работи цели седем години.
Филмът е създаден по едноименния роман на Ласло Краснахоркаи, с когото
унгарският режисьор работи първо над „Проклятие" (1988), а през 2000 г. по
книгата му „Меланхолия на съпротивата" снима и „Веркмайстерови хармонии".
„Аз не съм философ и не бих искал да изглеждам такъв във
филмите си" казва Бела Тар. „Никога не мисля за теоретични неща по време на
работа... Просто исках да направя "Веркмайстерови хармонии" - филм за
един човек, който обикаля някаква местност и вижда един кит. "
За „Човекът от Лондон" (2007) Бела Тар е номиниран за
„Златна палма" в Кан. „Ако трябва да обясня защо тази история ми хареса и ме
привлече, прекият отговор е, защото тя разказва за вечното и ежедневното
едновременно. Говори за космическото и реалното, за божественото и човешкото, и
според мен съдържа и целокупността на природата и човека, и тяхната
незначителност", казва самобитният майстор на „бавното" кино.
Един от най-коментираните филми на 2011 г. е „Торинският
кон" - отново на доказания тандем Бела Тар-Ласло Краснахоркаи. Режисьорът описва
творбата си като филм за „тежестта на човешкото съществуване" и вероятно
неговият последен.
„Когато направих първия си филм, исках да променя света от позицията на
афектиран от обществото човек. Но после разбрах, че нещата са много по-сложни.
Те са много тежки и не съм сигурен какво предстои пред света - може би краят."
След „Торинският кон" Бела Тар обяви, че няма да прави повече филми, но
преподава в създаденото от него през 2013 г. филмово училище в Сараево.
stand.bg
|
RSS новини
