Дали играта на етикетите
продава така както в теорията на
литературата терминът „излъгано
очакване”? Слушайте подкаста на поредния
Слънчев джаз+ и открийте неподозирани
сходства с тази уж бирена тема.
Зададох си този въпрос
по повод повторния опит на добрия
италиански пианист Джовани Мирабаси
да продаде на новите си сънародници –
французите концепцията за „революционните
песни” превърнати от него в джаз-стандарти.
Десет години след първия си подобен
опит с „Аванти” Мирабаси просто превежда
заглавието на испански, поставя отново
в центъра Че Гевара (Hasta siempre) и го забърква
в „революционния” казан накуп с
„Подмоскове вечера”, представени с
френското им заглавие „Времето на
момините сълзи” (цветята на първомайските
празненства във Франция) , „Дезертьорът”
на Борис Виан, тъжната любовна песен от
Аржентина за „Алфонсина и морето” и
„Gracias a la vida”, преекспонирана по БНР
след преврата на Пиночет.
Четете продължението
на блога на Людмил Фотев.
|
