Невероятно археологическо откритие в сърцето на Тоскана хвърля нова светлина върху историята на винопроизводството. Учени успяха да анализират ДНК на близо 2000-годишни гроздови семки, открити в древни кладенци в района на Кианти, и създадоха най-мащабната генетична карта на антични лозови насаждения, намирани на едно място.
Изследването показва, че лозята са били част от добре организираната селскостопанска мрежа на Римската империя – система, поставила основите на съвременното винопроизводство.
Семките са открити в древното селище Четамура дел Кианти. В продължение на векове местните жители са изхвърляли гроздови семки в дълбоки кладенци, а специална кална среда ги е съхранила почти непокътнати до наши дни.
Учените са секвенирали ДНК от 80 семки и са стигнали до изненадващ извод – преобладаващият сорт грозде е бил бял. Това е особено любопитно, тъй като днес Кианти е прочут в целия свят с червените си вина.
Още по-впечатляващо е, че доминиращият сорт е бил отглеждан столетия наред – от времето на етруските до Римската империя. Генетичните анализи разкриват и връзки с древни лозя в Южна Франция, което потвърждава мащабната търговска мрежа, изградена от римляните.
Сред находките изследователите откриват и друг древен сорт, чиито наследници се отглеждат и днес в Централна и Източна Европа. Генетичната следа води дори до легендарната 400-годишна лоза в словенския град Марибор – призната за най-старото живо лозово растение в света, което все още дава плод.
Според учените откритието показва колко устойчиви са били някои сортове грозде и как част от тях са оцелели през хилядолетията. Така всяка чаша вино, произведена от техни съвременни наследници, носи частица от вкуса, който някога е присъствал на трапезите на древните римляни.
Резултатите от изследването са публикувани в научното издание Journal of Archaeological Science.
АРЕНА
|
