С настъпването на летните жеги все повече хора търсят разхлада на някой открит басейн. Но зад синята и на пръв поглед бистра вода понякога се крият невидими опасности – от бактерии и вируси до недобре поддържани филтри и нива на хлор. Как можем сами да преценим дали водата в басейна е наистина чиста и безопасна за къпане?
Миризмата на хлор в басейните не е никак приятна, но поне като я има, значи че е чисто... Нали? Всъщност е точно обратното - колкото повече мирише, толкова по-мръсно е.
Макар че в естественото си състояние хлорът е газ със силно дразнеща миризма, препаратите, които се предлагат за дезинфекция на басейни, всъщност нямат този специфичен мирис, когато са все още чисти. Той се получава при досега и реакцията на химическото вещество с телесни течности, така че колкото повече такива са изпуснати вътре в басейна, толкова по-потентен става химикалът.
Веществото урея (карбамид), което се отделя с урината и потта на хората, се свързва с хлора, като създава съединението трихлорамин (хлороводород). То е, което издава онази специфична басейнова миризма и колкото повече от двете вещества има, толкова по-отчетлива е тя, разясняват специалистите.
басейн
Вземането на душ непосредствени преди влизането в басейна може да ни предпази от абсорбирането на нежелани химикали. Според някои специалисти, човешкото тяло и коса действат на принципа на гъбата - когато са напоени с чиста вода, не могат да поемат допълнително и така абсорбират значително по-малко от химикалите в басейна. Още повече, че опасният химикал хлорамин се формира при реакцията между хлор и човешката пот. При взимането на душ можем да отстраним всички остатъци от потна секреция и да намалим значително формирането на хлорамин върху кожата си.
Като цяло вредата от всички съставки на водата в плувния басейн - и химичните, и физиологичните, зависи от концентрацията им, т.е. от редовността на почистването му.
Накратко специалистите подсказват, че ако можеш да подушиш басейна от улицата, най-добре е да подминеш.
АРЕНА
|
