iStock/Getty Images
Ново проучване установи, че микропластмасите от широко използван биоразградим материал могат да влязат в метаболитния цикъл на бактериите и клетките в червата след поглъщане.
Изследователи от Китай и САЩ заявиха, че микропластмасите – от полилактична киселина – променят метаболизма на червата и увреждат бариерата на червата при мишки.
Те съобщиха, че това може да допринесе за заболявания като възпалителни чревни заболявания и диабет.
„Това е първият случай в света, в който се установява, че микропластмаси навлизат в метаболитния цикъл на организма“, каза съавторът на проучването Цуй Сюеджинг, асоцииран изследовател в Националния център за нанонауки и технологии към Китайската академия на науките.
В статията си, публикувана на 5 май в рецензираното списание Proceedings of the National Academy of Sciences, екипът пише: „Биоразградимите пластмаси от полилактична киселина (PLA) са били възхвалявани като ефективно решение на глобалното замърсяване, причинено от пластмасите на петролна основа. Широкото им използване в опаковките на храни и в съдовете за еднократна употреба е довело до повишено орално излагане на микропластмаси от PLA“.
През последните години микропластмаси са открити в човешките бели дробове, бъбреците, кръвта, плацентата и кърмата.
Изследователският екип заяви, че се оценява, че възрастните консумират около 5 грама микропластмаси седмично от храната, чешмяната вода, бутилираните напитки и контейнерите, а бебетата поглъщат дори повече всяка седмица от бибероните.
С ограничен успех в намаляването на използването на пластмаса, биоразградимите пластмаси се използват от мнозина в опит да се реши проблемът с пластмасовите отпадъци.
PLA – считан за по-екологичен от конвенционалната пластмаса, тъй като се произвежда от възобновяеми ресурси като царевично нишесте и захарна тръстика – се превърна в най-често използваната биоразградима пластмаса в света, която се среща в опаковки за храни, еднократни прибори за хранене и дори в облекло.
Но са проведени малко проучвания за въздействието на микропластмасите върху човешкото тяло след поглъщането им – важна област на изследване, като се има предвид, че PLA е по-крехка от конвенционалната пластмаса и се разпада на малки частици по-лесно.
За да проучи въздействието на микропластмасите от PLA върху тялото, екип от Китайската академия на науките, Университета „Сун Ят Сен“ и Колумбийския университет проучи експозицията в модели на мишки.
Те установиха, че погълнатите микропластмаси от PLA се разграждат в червата от микроорганизми, което им позволява да бъдат включени в метаболитния цикъл на чревната микробиота и защитните епителни клетки, които облицоват кожата и органите.
Установено е, че чревната микробиота – по-специално бактериите Helicobacter muridarum и Barnesiella visceriocola – разграждат микропластмасите от PLA чрез секретиране на ензима естераза, който разгражда връзките на естерните съединения в микропластмасите.
Когато разградените микропластмаси се използват като източник на въглерод в метаболизма на чревните микроби, те се превръщат в материали, свързани с диабет и хиперурикемия – състояние, при което има необичайно високо ниво на пикочна киселина в кръвта, което може да доведе до подагра и камъни в бъбреците.
В чревните епителни клетки на мишките е установено, че фрагментите от микропластмаси водят до намалено производство на линейни късоверижни мастни киселини, основният източник на енергия за чревния епител.
При мишките, които са погълнали микропластмасите PLA, е наблюдавано намален апетит и загуба на тегло.
„Въпреки че не е ясно как чревните микроби различават PLA, една вероятна причина е, че честата консумация на пластмаси чрез храна и напитки е приучила чревната микробиота да разпознава и разгражда тези пластмаси“, се казва в статията.
Микропластмасите от PLA могат да стимулират растежа на вредни бактерии като Helicobacter muridarum, които могат да заменят микробите, които ферментират конвенционалните диетични фибри, представлявайки риск за регулирането и здравето на червата.
Куи заяви, че настоящите доказателства сочат, че уврежданията, причинени от поглъщането на микропластмаси от PLA, могат да бъдат обратими шест до 12 месеца след спиране на поглъщането, но сериозно или продължително поглъщане може потенциално да причини необратими увреждания.
Тя каза, че към момента няма доказателства, че микропластмасите остават в организма завинаги, но се препоръчва да се бъде предпазлив и да се намали експозицията.
Куи отбеляза, че изследванията върху безопасността на биоразградимите пластмаси в организма все още са в относително ранен етап и са необходими много повече доказателства, за да се потвърди дали те имат силна токсичност в човешкото тяло.
Тя каза, че тъй като биоразградимите пластмаси все още изглеждат по-добри за околната среда от конвенционалните, е „прекалено рано да се преосмисли използването на разградими пластмаси за заместване на традиционните пластмаси“.
АРЕНА |
